Ало, ало, такси

Четвъртък сутрин, безценна сутрин. Поръчвам си такси, качвам се, гледам позната физиономия, казвам си: не си пила достатъчно кафе, много ти се спи, въобразяваш си. Прекрасният момент, в който шофьорът пуска първия виц започвам да връщам лентата… ooo FUCK. Пълен малшанс е да срещнеш този човек два пъти в живота си. В следващите 20 минути минах през историята на домашните му любимци, които са във възходящ ред: котка, куче, жена (за последното изглеждаше особено горд, има защо, бедната женица не знам как издържа на това напрежение. Единственият вариант е да е глуха или той да е агънце вкъщи и затова толкова активен навън). Другите теми на “разговор” бяха, една дузина сексистки вицове на тема жената като скъп аксесоар, по-нисше същество и създадена изцяло за мъжа. При създаването си била изпратена със стартов пакет- грим, рокли, токчета, кола маска и т.н, за да може да заприлича на красивото бижу, което е. Репертоарът му беше неизчерпаем, добре, че нямаше задръстване. После не знам дали се усети по мълчанието ми и погледа с бялото на окото, нооо за да разчупи обстановката, реши да почне да надува парти-свирка с пълна сила, за събуждане било.

Има един светофар до офиса, има един светофар до офиса, остави го да живее и да се мъчи. Урааа, стигнахме, сметката ми е 8 лв без 2 стотинки: “Осем лева, ако имаш още някакви стотинки ще е добре” – повторено три пъти. Тук беше преломният момент, а аз съм спокоен човек и имам чувство за хумор.. май..