Градация?

Предният път, когато установих, че мога да материализирам мислите си, беше, когато казах колко много ми се яде крем супичка от лещичка и 30 мин по-късно бях почерпена с нея. Е, този път е различно. Вчера се внедри в главата ми мисълта как за две години съм била мяукаща и драскаща пред вратата/асансьора без определен ключ само два пъти и че е леко притеснително, че скоро не съм имала кой знае какви домашни драми, но пък съм изчерпала вариациите и се успокоих. Първият път се бях прибрала от работа с бягане, беше през зимата, разбира се. Асансьорът не работеше, оказа се, че съм взела грешната връзка ключове, защо не.. и нямам ключ от междинната врата на етажа. Хазяйнът също няма, но това е многооо дълга история с много драми и обрати

Вторият път бързах за работа, спеше ми се много, не знайно как се озовах пред вратата без яке и чанта, с ключ оставен от вътрешната страна.. за добро или лошо, телефонът почти винаги ми е в ръката, та се обадих на брат ми да ме спасява. Минах метър, спестихме 60 лв за ключар, защото приложихме неизвестни до момента джигитски умения и отворихме вратата с .. карта 
Днес вървя към нас, мечтая си за хубаво кафе, нямам търпение да си разгледам новата чанта, бъркам за ключа и нямаа чиип, избягал е някъде. Този път дори не успях да вляза във входа, от определена гледна точка, би могло да се нарече градация.. 
Тези дни се надявам в главата ми да се внедри мисълта как получавам билети за някое топло местенце с джобни за 1 месец…