Skip to content

Queen Of Disaster

Личният блог на Криситина

  • Начало
  • Instagram

Да обичаме по детски

01.06.2021

Исках да порасна, светът на големите изглеждаше толкова вълнуващ в детските очи, жадни за знания. Е, пораснах, но с мечти за детството живея. Пораснали забравихме, че истината е в детските очи и най-чисто е детското сърце. Мечтая си да мога да обичам пак по детски,  непринудена, най-силна е тогава любовта, без страх, без излишни мисли, без усложнения. Да скачам на врата ти, всеки път, когато те видя, да ти давам половината си дъвка , да те мажа със сладолед и да се изчервявам всеки път, когато ми се усмихнеш. Само ти да знаеш тайните ми и аз да пазя твоите. Всичко е важно, въпрос на живот и смърт. И когато искам да те видя, просто идвам под прозореца ти и мятам камъче, когато си се сърдим, винаги вървим един срещу друг, независимо, че сме със скръстени ръце и гледаме лошо. Бързо ни минава, защото не знаем какво е то гордост, его и предразсъдъци. Знаем, че заедно винаги ще сме най-щастливи. Истинско и просто.

И нямам търпение да си изям закуската и да си изпия млякото, понякога в движение по стълбите, защото знам, че вече си отпред и ме чакаш. А знаеш, че като малка обичах всичко друго, но не и да ям. И на обяд се разделяме с лека носталгия, защото и двамата не обичаме да спим следобеден сън, но пък всеки  път се срещаме именно там, в сънищата. Мечтаехме си да бъдем големи, мислихме си, че любовта тогава е по-истинска и още по-красива, че в светът на големите всичко е пъти по-хубаво и силно, именно защото са големи.. Каква голяма детска заблуда.

И когато се смрачаваше, ти ме хващаше за ръка, няма страшно, тук съм. И винаги ме изпращаше до вратата, бореше се с всички чудовища по пътя към дома,  знаеше как да бъдеш герой. А в моите очи , най-смел и силен. Потъвахме в нашия свят, а вечер се измъквахме тайно и гледахме звездите.

Да обичам по детски сега си мечтая и отново да бъде онова момиче, което не се страхува да изглежда глупаво в очите на нейното момче. Защото как може да изглеждаш глупав в очи изпълнени с топлина. Мечтая си отново да ме държиш за ръка и когато е трудно да я стискаш още по-силно.

Свикнахме сами да се борим с чудовищата, а те живеят в нас. Страхуваме се да чувстваме, за да не бъдем наранени, не осъзнавайки, че именно така се нараняваме най-много. Научихме се да бъдем усмихнати лица с тъжни сърца. Научихме се да съществуваме, без да живеем. Научихме се да грабим с шепи, но материални неща и рядко се грижим за своята душа. Пораснах, но в мен още живее онова дете с наивни и смели мечти.

Post navigation

Previous Post:

Сутрешен крос

Next Post:

Из поредицата Котешки истории

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации

  • Щастие
  • Полярности
  • Женски истории
  • Илюзия
  • Из поредицата Котешки истории

Категории

  • Daily issue
  • Stories
  • Travel
  • Лирично

RSS  Какво Научих Днес

  • Какво е Folding@Home
  • Как Норвегия рециклира 97% от пластмасовите бутилки
  • Коронавирус и икономическите последствия върху авио бизнеса
  • Коронавирус и влиянието върху околната среда
  • Трогващата история за едно изключение в лондонското метро

RSS  Пропътувано

  • Замръзнало Боянско езеро през зимата
  • На маратон в Истанбул през 2020
  • Кратка разходка и обяд в Меминген
  • Кратка разходка на Витоша: Княжево – Бялата вода – Тихия кът
  • Как да стигнем до Комините и Орлово гнездо на Витоша
© 2023 Queen Of Disaster | Powered by WordPress | Theme by MadeForWriters