Из поредицата Геният български:
Заведение за хранене на плажа, питам къде е тоалетната, момичето ме вика на бара, за да ми даде КЛЮЧА. Слага нещо в ръката ми и аз тръгвам, тъй като нещото ми се стори много малко, решавам да погледна,в ръката си.. държах монета от 5 стотинки. За няколко секунди се замислих дали да се върна да питам, почувствах силно объркване, сценариите за символична сума, жетон, знак на заведението и тн, някак си не ми се връзваха. Предположих, че се е объркала: “Извинете, какво трябва да направя с това?” , последва мега изненаданият поглед с троснат глас ” е, как какво, това е Ключът, пъхаш в заключалката” , “ъъъ, ахаа, мерси” и започнах да се смея. Явно нивото ми на еволюция не е достигнало това равнище, инженерът в мен спи дълбок сън и блондинката е взела превес. Поне вече мога да имам собствен ключ 😀