Илюзия
Никой не ме е докосвал така, Никой не ме е гледал така, Никой не ме е искал така, тази страст в очите, ръцете, тялото всеки допир, всеки поглед, вдишваш ме и ме издишваш с всеки твои дъх Сякаш искаш да докоснеш всеки един милиметър от тялото ми и го правиш Това неспирно желание за мен, което не угасва, ден след ден, месец след месец.. Допирът на кожата, Устни в устни, сърце в сърце Тяло в тяло, душа в душа Отдавам се цяла. В бестегловност съм,не мисля , не съществувам, просто усещам и се сливам Аз съм Жена, ти си Мъж. Това е. Никой не ми е говорил така, Споделени емоции, мечти, страхове Откровенност, доверие, смях Времето е спряло, но никога не стига Всеки миг е като първи, а последният чука на вратата Крадем всеки момент, всяка секунда. Никой не ме е обичал така. Всички мои недостатъци за теб са очарователни. Обичаш ме в раните ни, Лекуваш ги с любов, без да знаеш, че са там Никой не ме е виждал така. По-красива от кралица, По-снажна от самодива Нашата приказка, в нашия измислен от нас самите свят. Обичам те и аз те обичам, защото тази любов не може да съществува Любов като на кино, почти толкова нереална Първата осъзната, последната невъзможна Нима липсата на очаквания не ни прави способни да се отдадем и изгубим? Нима това не е равностойно на самоунищожение и гибел? Нима забраненото е най-хубаво и изкривява всички усещания и реалностти? Кои сме ние след това? Как се съвземаме? Сппособни ли сме да се отдадем пак? Можем ли да обичаме като в приказка, ако сме в реалния живот?