Илюзия

Никой не ме е докосвал така,
Никой не ме е гледал така,
Никой не ме е искал така,
тази страст в очите, ръцете, тялото
всеки допир, всеки поглед,
вдишваш ме и ме издишваш с всеки твои дъх
Сякаш искаш да докоснеш всеки един милиметър от тялото ми
и го правиш
Това неспирно желание за мен, което не угасва, ден след ден,
месец след месец..
Допирът на кожата, 
Устни в устни, сърце в сърце
Тяло в тяло, душа в душа
Отдавам се цяла.
В бестегловност съм,не мисля , не съществувам,
просто усещам и се сливам
Аз съм Жена, ти си Мъж. Това е.

Никой не ми е говорил така, 
Споделени емоции, мечти, страхове
Откровенност, доверие, смях
Времето е спряло, но никога не стига
Всеки миг е като първи, а последният 
чука на вратата
Крадем всеки момент, всяка секунда.

Никой не ме е обичал така. 
Всички мои недостатъци за теб са очарователни.
Обичаш ме в раните ни,
Лекуваш ги с любов, без да знаеш, че са там
Никой не ме е виждал така.
По-красива от кралица, 
По-снажна от самодива

Нашата приказка, в нашия измислен от нас самите свят.

Обичам те и аз те обичам, 
защото тази любов не може да съществува
Любов като на кино,
почти толкова нереална
Първата осъзната, последната невъзможна
Нима липсата на очаквания не ни прави способни да се отдадем и изгубим?
Нима това не е равностойно на самоунищожение и гибел?
Нима забраненото е най-хубаво и изкривява всички усещания и реалностти?
Кои сме ние след това? Как се съвземаме? Сппособни ли сме да се отдадем пак?
Можем ли да обичаме като в приказка, ако сме в реалния живот?