Корона

Таз година скапана и не особено добра, дари ме с корона и за моята глава. Достигна ме на село, чак на края на света и на рождения ми ден сложи тя ръка.Всичко страшно мина, но после паднаха още трима-четирима. Изгаряш ден, два, температурата размътва твоята глава. На третия ден се вижда светлина, а на петия пак падаш в мъгла.Но ето, най-ужасното дойде и не мога да усетя моето кюфте. О Богове, как искам да усетя вкус върху моето небце. Кисело, сладко, горчиво, нищо, брате, дори и да е гнило. Апетит също не намалява, за да е пълна програма.С треперещи ръце, пробвах всичко, но така и не дойде. Болка дълбока има в моето сърце. Плаче душата за мусаката, а Нутелата мълчи в шкафа горката. Пирът на сетивата, остава само далечен мит в мечтата. О, Короно, дракон чепат, върни ми и моя аромат. Къпеш ли се или не, нищо не може да усети твоето носле. Поредният ден от календара, навън не е излизала твоята китара. Хората не обичаш ти, ама понякога без тях си тежи. Стравата мълчи, главата ти пищи, а само за храна си мислиш ти. Прозорецът показва слънце и светлина, ала има само мрак в твоята коронена душа. О, Богове, върнете вкусовете на моето небце. Обещавам, че ще бъда по-добра и ще почна да споделям малко от своята храна.Едно е ясно и няма шега, няма нищо по-силно и мъчително от глада.Короната ще си замине в забрава, а нашата Кристина в главата хич я няма. Дали ще й се избистри умът, никой не може да каже, докато мираж е сънят. Дойде краят и на тази забава, пускам си блус и потъвам в забрава