Skip to content

Queen Of Disaster

Личният блог на Криситина

  • Начало
  • Instagram

Котешки истории- The beginning , глава Баня

19.01.2021

Като типаж dog person, който цял живот е гледал и е залитал по кучета и като такъв, на когото котките, да речем, не са му били най-симпатичното нещо, преди 3 месеца взех гениалното решение да гледам, не какво да е, а именно котка. Шокът и изненадата за хората, които ме познават добре, беше не по-малък от моя 😃 Кризата настъпи още на ден едно, след като малкото около 33 дневно зверче, се навря във веригата на колелото ми (беше точно след смазка), омаза си цялата муцуна, козина и всичкото 4 лапи. В жалките си опити да го хвана, то бягаше като лудо из целия апартамент и оставяше малки, гадни, черни лапички навсякъдеее. Това топче косми се залепи за мен като пощенска марка още от този ден, вероятно ме мисли за понаедрялата и нетипично обезкосмена втора майка, не зная. Както и да е, преодоляхме този и още около 658696 хиляди моменти, емоционални мини сривове и истерични крясъци, сега искам да се концентрирам върху банята или по-точно нещата, с които се наложи да свикна и приема, докато съм там:- Вратата на банята винаги трябва да бъде отворена (неговата тоалетна също е там) . Ако искаш усамотение, проблемът си е лично твой. В началото явно все пак имаше нужда от малко време за адаптация, влизаше, сядаше, гледаше ме втренчено и следеше всяко едно мое движение. Докато си миех зъбите, сядаше до крака ми, чакаше, излизаше заедно с мен. С времето обаче смелостта и наглостта надделяха- към днешна дата, в момента, в който седна на тоалетната чиния, той сяда в мен и почва да мърка. Проблемът е, че това носи своите рискове, един път ми беше паднал кичур коса, който явно изглеждаше изключително привлекателно в неговите очи, че ми наби такава лапа с нокти- раздра ми двата клепача, носа и веждата.. щом тогава не го убих, значи има надежда и за двама ни. – Връзването на коса- първите 2 месеца, всичко беше наред, но след като със засилка и висок скок, ме нападна в гръб около 10 пъти, се научих да си връзвам косата обърната на една страна- едното око на огледалото, а с другото и с единия крак следя и се отбранявам. Да си призная, първият път, когато ми се метна на гърба, щях да получа инфаркт. – Късането на тоалетна хартия и боренето с плика, в който седи. През нощта, защо пък не, тече най-голямата забава. Освен заради шума от падащи предмети и буксуващи нокти, сутрин ми е идвало да го умъртвя като видя кочината, която е сътворил- цялата баня в хартийки, всичко, което може да се бутне е бутнато и разпиляно, хапано и плюто (след като ми глътна част от презрамката на нощницата, за последното не съм напълно сигурна)- И стигнахме до кулминацията- къпането. Хм, да си призная, първоначално ми се струваше малко крийпи, две очи да ме гледат втренчено докато се къпя, но свикнах и с това. Първоначално мяукаше на умряло, после видя, че явно не се давя или не знам и аз какво и спря. Първо сядаше пред душ кабината и си циклеше, после почна да се мести на тоалетната чиния, по едно време висеше на дръжката, понякога буташе с лапи, накрая се научи да седи горе на казанчето и вече имаме проблем. Първите дни, беше сладко, когато се обръщах с лице към него ми подаваше лапичка през стъклото, опитваше се да скача нагоре, но всеки път се пребиваше безобразно смешно, обикновено се приземяваше върху кошчето, което всеки път пада и той от ужас бяга като обезумял. Обаче тъй като това са плочки и често са мокри, яко буксува на едно място и е адски смешно. С всичко това се научих да живея, обаче от цялата работа, едно не мога да приема, днес докато се къпах, всичко беше по график, седеше си той на казанчето и чат, пат влизаше в контакт. През повечето време се къпя с лице към душа и съответно с гръб към котката. Чу се обичайното блъскане по стъклото, но без падането след това, усъмних се и се обърнах, а този звяр висеше с половината си тяло в душ кабината, над главата ми 😃 беше успял да се закрепи, но не успя да се набере докрай и падна по-епично от всякога. Ето това вече е стрес, с който отказвам да живея! 😃 Из Хрониките от живота ми с котка . Откъси от глава ‘Баня’

Post navigation

Previous Post:

Класик

Next Post:

Котешки истории

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации

  • Щастие
  • Полярности
  • Женски истории
  • Илюзия
  • Из поредицата Котешки истории

Категории

  • Daily issue
  • Stories
  • Travel
  • Лирично

RSS  Какво Научих Днес

  • Какво е Folding@Home
  • Как Норвегия рециклира 97% от пластмасовите бутилки
  • Коронавирус и икономическите последствия върху авио бизнеса
  • Коронавирус и влиянието върху околната среда
  • Трогващата история за едно изключение в лондонското метро

RSS  Пропътувано

  • Замръзнало Боянско езеро през зимата
  • На маратон в Истанбул през 2020
  • Кратка разходка и обяд в Меминген
  • Кратка разходка на Витоша: Княжево – Бялата вода – Тихия кът
  • Как да стигнем до Комините и Орлово гнездо на Витоша
© 2023 Queen Of Disaster | Powered by WordPress | Theme by MadeForWriters