Прекрасен ден

Добро утро, какво прекрасно утро. Алармата звъни, дежурното: какво става, коя съм, на коя планета съм?! Защото сутрин мразя да губя време за избор на дрехи, приготвям всичко от вечерта. Винаги изчислено до последната минута, но за да не закъснявам постоянно явно трябва да отделям 20 мин допълнително защото: обличам се, бримка, fuuck, май нямам друг здрав, чист, сух..10 мин по-късно имах поне 5 чорапогащи из тялото си- червен, зелен, жълт, дори шарен, само не черен и само не на краката си. Защо се опитвам, хОди си с дънки.. отивам до простора, кучето ми ме напада, сънен е и не ме позна. Намерих, fuck мокър е. Вече съм се изнервила на макс. Няма ми го и клина, край, нямам какво да облека?! Тръгвам с пижама, решено е. Ок де, ще търся дънки, алелуя – здрав, черен чорапогащник, какво прави там?! Whatever, става. Вече е 8:07 още не съм се гримирала: само ще кажа, че когато имаш по-малко от 6 мин за спирала и сенки, е по-добре да не го правиш. Макар и с известен риск някой да те пита да не би да си болна, защото изглеждаш потресаващо. Излизам, 8:20 е! Пускам си музика, да, ама не, за десети месец подред телефонът ми е спрян, защото всеки път забравям да го платя.. поглеждам се в една кола, леле мале, тази коса изглежда така все едно не е виждала гребен никога, за допълнителен разкош си легнах докато е още мокра..Its a kind of magic обаче, та даа 09:02 съм в офиса. Но аз не съм създадена да ставам рано, просто не мога да функционирам правилно. Добро утро, какво прекрасно утро!