Прекрасен ден

Будиш се в 7, събота е. Вали стабилно, няма да се тича. Не ти се спи, ма си лежиш. Вече всичко те боли и се чувстваш безполезен, насилваш се да станеш около 3,4 часа по-късно. Палиш колата, не ти се кара, нагласяш си страничното огледало 15 мин, накрая слизаш на дъжда удряш го и го нагласяш с ръка, защото бутонът очевидно е по-умен от теб. Отиваш на пазар с майка ти, слагаш лепенка от манго на връзка банани, блъскаш се с пълната количка на Била в собствената си кола. Пускаш си алармата. Оставяш количката и тръгваш, ма чадърът ти иска да остане с нея и те спира. Разпиляваш цял плик пресни картофи из колата, докато отворената ти чанта пада, ама и те са като живи и са мн бързи. Майка ти потвърждава, че каквото пипнеш оживява. Прибираш се, наместваш се удобно.. върху плик с домати.. безценно усещане, особено след като се донаместиш добре. Ами това е май засега, нямам търпение този ден да продължи, времето е прекрасно и се радвам, че станах от леглото!