Despacito

Такаааа, в мола съм, чакам си реда пред банката, вътре има прилично количество хора, толкова съм се отнесла, че не съм се усетила как танцувам… и то на… Despacito. Явно в разгара на ритъма съм мръднала и напред, тъй като автоматичната врата се отвори. Хората изобщо не се обърнаха и аз изобщо не изглеждах объркана 😀 на тръгване не уцелих стъпалото на ескалатора, спънах се и се подпрях на четири лапи. Сега виждам на жълти петна, не знам дали има общо с психическото и физическото ми състояние.. ма айде вече да си ме прибират извънземните, че не се издържа на тази планета така 😀