Imagination goals
То просто е като химия, физика, география, биология, хореография, ядрена физика и животновъдство наведнъж. Взрив от емоция, енергия и вятърни мелници. Изобщо нито те пита искаш ли, не искаш ли, готов ли си, миеш ли си зъбите в момента или броиш мухите по тавана. Бам, туп, тряс, влиза ти първо в тялото, разхожда се, първоначално само по повърхността- оставя аромат по кожата, Химията започва тук. После Физиката решава, че е много важна и иска да се намеси по-навътре от химията и да й натрие носа, да, ама не, двете се оказа, че си пасват идеално, приятелки, дружки си стават те. Географията гледа отстрани и вече стяга куфарите, зима е, местим се на топло. Ядрената физика отчаяно се опитва да намери начин, решение, схема, метод за излизане от ситуацията, но уви, тук важат законите на джунглата и останалите учебни предмети във Вселената. Мозъкът и Ядрената Физика се мъчат, агонизират, борят се, хапят, драскат, скимтят. Но вражеското нахлуване е много силно и нагло подкрепено и то от теб, предателство, измяна, банкрут. Добре, спираме, почивка, маестро- музика, прожектор, фойерверки, фойерверки – Хореографията решава да влезе с танцова стъпка, нагнездява се в главата, в мозъка ти и е готова за шоу всеки ден, час, минута. Застанала е удобно, защото знае, че ще се задържи дълго там. Ядрената физика я предупреждава да научи и някоя друга меланхолична мелодия, например бавен и тъжен блус за двама, изпълняващ се соло. Всички са затаили дъх и се молят само да не дойде Биологията, че тогава вече си такова, таковата и работата става опечена. Аааа паника, паника, систем error. Какво да кажа за Животновъдството, то е тежка наука, поне що се отнася за кравите, слагаме я тук, за да има и тежест в цялата тази ситуация. Тялото и главата като система работеща в тотален диссинхрон помежду си и в скрита и понякога открита война със съюзниците си. Но разбира се, няма такова животно, не си вирее на воля и не препуска из пътеките на реалния живот. То е измислено, илюзорно в по-голямата си част, затвор в по-малката реалност. За малко, за кратко, рядко. Та мисълта ми беше, че никаква я няма. В повечето случаи печели, не кой да е, ами негово величество Въображението, той тайничко и небрежничко манипулира целия отбор! Лилавичката крава Милка е чудесничка, все така хапваща шоколад в промишлени количества, все на същите килограми, свободно и небрежно пасяща трева, напълно необезпокояващо из Швейцарските Алпи. Но си остава просто крава, която живее в телевизора.
А дали балансът не се постига след тоталното излизане от него и счупването на вестибуларния апарат и два три прешлена? Както и да е, ша ляля, нека полетим с парашута, преди да се спука балона. А, я виж, говореща гъба за чинии.