Корона
Таз година скапана и не особено добра, дари ме с корона и за моята глава. Достигна ме на село, чак на края на света и на рождения ми ден сложи тя ръка.Всичко страшно мина, но после паднаха още трима-четирима. Изгаряш ден, два, температурата размътва твоята глава. На третия ден се вижда светлина, а на петия пак падаш в мъгла.Но ето, най-ужасното дойде и не мога да усетя моето кюфте. О Богове, как искам да усетя вкус върху моето небце. Кисело, сладко, горчиво, нищо, брате, дори и да е гнило. Апетит също не намалява, за да е пълна програма.С треперещи ръце, пробвах всичко, но така и не дойде. Болка дълбока има в моето сърце. Плаче душата за мусаката, а Нутелата мълчи в шкафа горката. Пирът на сетивата, остава само далечен мит в мечтата. О, Короно, дракон чепат, върни ми и моя аромат. Къпеш ли се или не, нищо не може да усети твоето носле. Поредният ден от календара, навън не е излизала твоята китара. Хората не обичаш ти, ама понякога без тях си тежи. Стравата мълчи, главата ти пищи, а само за храна си мислиш ти. Прозорецът показва слънце и светлина, ала има само мрак в твоята коронена душа. О, Богове, върнете вкусовете на моето небце. Обещавам, че ще бъда по-добра и ще почна да споделям малко от своята храна.Едно е ясно и няма шега, няма нищо по-силно и мъчително от глада.Короната ще си замине в забрава, а нашата Кристина в главата хич я няма. Дали ще й се избистри умът, никой не може да каже, докато мираж е сънят. Дойде краят и на тази забава, пускам си блус и потъвам в забрава
Кризата настъпи още на ден едно, след като малкото около 33 дневно зверче, се навря във веригата на колелото ми (беше точно след смазка), омаза си цялата муцуна, козина и всичкото 4 лапи. В жалките си опити да го хвана, то бягаше като лудо из целия апартамент и оставяше малки, гадни, черни лапички навсякъдеее. Това топче косми се залепи за мен като пощенска марка още от този ден, вероятно ме мисли за понаедрялата и нетипично обезкосмена втора майка, не зная. Както и да е, преодоляхме този и още около 658696 хиляди моменти, емоционални мини сривове и истерични крясъци, сега искам да се концентрирам върху банята или по-точно нещата, с които се наложи да свикна и приема, докато съм там:- Вратата на банята винаги трябва да бъде отворена (неговата тоалетна също е там) . Ако искаш усамотение, проблемът си е лично твой. В началото явно все пак имаше нужда от малко време за адаптация, влизаше, сядаше, гледаше ме втренчено и следеше всяко едно мое движение. Докато си миех зъбите, сядаше до крака ми, чакаше, излизаше заедно с мен. С времето обаче смелостта и наглостта надделяха- към днешна дата, в момента, в който седна на тоалетната чиния, той сяда в мен и почва да мърка. Проблемът е, че това носи своите рискове, един път ми беше паднал кичур коса, който явно изглеждаше изключително привлекателно в неговите очи, че ми наби такава лапа с нокти- раздра ми двата клепача, носа и веждата.. щом тогава не го убих, значи има надежда и за двама ни. – Връзването на коса- първите 2 месеца, всичко беше наред, но след като със засилка и висок скок, ме нападна в гръб около 10 пъти, се научих да си връзвам косата обърната на една страна- едното око на огледалото, а с другото и с единия крак следя и се отбранявам. Да си призная, първият път, когато ми се метна на гърба, щях да получа инфаркт. – Късането на тоалетна хартия и боренето с плика, в който седи. През нощта, защо пък не, тече най-голямата забава. Освен заради шума от падащи предмети и буксуващи нокти, сутрин ми е идвало да го умъртвя като видя кочината, която е сътворил- цялата баня в хартийки, всичко, което може да се бутне е бутнато и разпиляно, хапано и плюто (след като ми глътна част от презрамката на нощницата, за последното не съм напълно сигурна)- И стигнахме до кулминацията- къпането. Хм, да си призная, първоначално ми се струваше малко крийпи, две очи да ме гледат втренчено докато се къпя, но свикнах и с това. Първоначално мяукаше на умряло, после видя, че явно не се давя или не знам и аз какво и спря. Първо сядаше пред душ кабината и си циклеше, после почна да се мести на тоалетната чиния, по едно време висеше на дръжката, понякога буташе с лапи, накрая се научи да седи горе на казанчето и вече имаме проблем. Първите дни, беше сладко, когато се обръщах с лице към него ми подаваше лапичка през стъклото, опитваше се да скача нагоре, но всеки път се пребиваше безобразно смешно, обикновено се приземяваше върху кошчето, което всеки път пада и той от ужас бяга като обезумял. Обаче тъй като това са плочки и често са мокри, яко буксува на едно място и е адски смешно. С всичко това се научих да живея, обаче от цялата работа, едно не мога да приема, днес докато се къпах, всичко беше по график, седеше си той на казанчето и чат, пат влизаше в контакт. През повечето време се къпя с лице към душа и съответно с гръб към котката. Чу се обичайното блъскане по стъклото, но без падането след това, усъмних се и се обърнах, а този звяр висеше с половината си тяло в душ кабината, над главата ми