Хубаво е да виждаш усмихнати, лъчезарни, нагласени и пременени жени по улиците. Иска ми се да ги срещам малко по-честичко. Мили дами, вярвайте повече в себе си, бъдете по-уверени, смели, красиви и използвайте суперсилите на същността си всеки ден. Обичайте себе си, чувствайте се добре в кожата си и бъдете щастливи! Да бъдеш жена е изкуство без край, вярвайте в него и го развивайте. 
И макар 8-ми март да е международен празник на независимата, успяла и самостоятелна жена. И най-модерната и силна такава има нужда от мъж, на когото да се опре и да се почувства слаба. В това изкривено време, момичета, нека позволяваме на мъжете да се грижат за нас, мъже, позволете ни да бъдем жени 🙂 все по-малко се срещат и от двата вида 🙂 Светът има нужда от повече супергерои 🙂 Честит празник! А пък аз като порасна искам да бъда като мама!

След месец и малко на порции, днес беше крайно време неволно да се покажа в пълния си блясък и талант на курса по италиански. Сипвам си вода, бутам я. По време на урока една мн ритмична песен ми влезе в главата и неволно почнах да се клатя в ритъм. В следващия момент усещам, че някой ме гледа и изпадаме в див смях. Ще си ходим, взимам си якето и се врътвам, в следващия момент се чува “‘ауч” , закачалката е паднала върху колегата, че и италианското знаме е свалила по пътя с все пирона. Седим и си говорим, залитам и се блъскам в масата. “Пуснете Криси да си ходи преди да ни убие”. “Днес май не ти е ден”. Как да им обясня, че това си е най-обикновен ден 

😀 из #spamвсекиден#нитоденбезистория

Разговор между мен и майка ми по телефона:
– Видя ли какво (ти) донесох?
– Да, защо си купила толкова много неща?
– Ми влезнах в два магазина и се увлякох, купих омекотители, няколко бутилки вино, сладко от кумкуат, ликьор от кумкуат, локум от кумкуат, малко бира и още няколко тъпотийки.. даже пари назаем взех, че ми свършиха 

– Само не мога да разбера ти някоя лелка ли си или какво? Защо не си купуваш неща за теб като нормалните момичета
– Е, за мен де- храна и вино. Добре де и две чанти си купих първия ден 

Добро утро, какво прекрасно утро. Алармата звъни, дежурното: какво става, коя съм, на коя планета съм?! Защото сутрин мразя да губя време за избор на дрехи, приготвям всичко от вечерта. Винаги изчислено до последната минута, но за да не закъснявам постоянно явно трябва да отделям 20 мин допълнително защото: обличам се, бримка, fuuck, май нямам друг здрав, чист, сух..10 мин по-късно имах поне 5 чорапогащи из тялото си- червен, зелен, жълт, дори шарен, само не черен и само не на краката си. Защо се опитвам, хОди си с дънки.. отивам до простора, кучето ми ме напада, сънен е и не ме позна. Намерих, fuck мокър е. Вече съм се изнервила на макс. Няма ми го и клина, край, нямам какво да облека?! Тръгвам с пижама, решено е. Ок де, ще търся дънки, алелуя – здрав, черен чорапогащник, какво прави там?! Whatever, става. Вече е 8:07 още не съм се гримирала: само ще кажа, че когато имаш по-малко от 6 мин за спирала и сенки, е по-добре да не го правиш. Макар и с известен риск някой да те пита да не би да си болна, защото изглеждаш потресаващо. Излизам, 8:20 е! Пускам си музика, да, ама не, за десети месец подред телефонът ми е спрян, защото всеки път забравям да го платя.. поглеждам се в една кола, леле мале, тази коса изглежда така все едно не е виждала гребен никога, за допълнителен разкош си легнах докато е още мокра..Its a kind of magic обаче, та даа 09:02 съм в офиса. Но аз не съм създадена да ставам рано, просто не мога да функционирам правилно. Добро утро, какво прекрасно утро!

След като вчера закусих пържени филийки с мекички, обядвах пица и вечерях бира с пържени картофи. Набрала скорост, днес менюто включва голям бургер с шоколадов мъфин за десерт. Имах да си връщам килограми, е, вече нямам 

НО пък днес си купих къси дънкови панталонки и пола за бягане, влезнах в размер XS. Този размер ми харесва, а и имам прекалено много дрехи в същия. Време е да кажа НЕ на прасето-звяр в мен и да го укротя за известно време. Взех кардинално решение, без никакво сладко, нищо тестено и нито капка бира за 2 седмици, с кратка пауза от 1 уикенд, след това продължаваме напред. В случай, че пътят не е осеян с много трупове 

😀 Споделям ви, за да си знаете, в моментите на абстиненция не отговарям за думите и действията си. Един ужасен експеримент с неочакван край.. be prepared 

Last minute сутрин, as usual. Излизам от входа на бургия и включвам турбото, за да хвана задаващия се рейс. Минавам на пешеходната на магия, в последния момент виждам пред мен да проблясва червена банкнота. Замислям се, но в последния момент се навеждам и я взимам, 5 лева са си 5 лева. Обхваща ме лека еуфория, за първи път в живота си намирам пари, които не са паднали от някой до мен. Днес трябва да е еб.си денят! Мисля да пусна тото и да ходя на топло, че явно белите бродници ще емигрират при нас.