Ще те чакам на кръстопътя на вселените. Между планета Лале и Галактика Епопея.  Моля, не закъснявай. Имаш цяла вечност.

То просто е като химия, физика, география, биология, хореография, ядрена физика и животновъдство наведнъж. Взрив от емоция, енергия и вятърни мелници. Изобщо нито те пита искаш ли, не искаш ли, готов ли си, миеш ли си зъбите в момента или броиш мухите по тавана. Бам, туп, тряс, влиза ти първо в тялото, разхожда се, първоначално само по повърхността- оставя аромат по кожата, Химията започва тук. После Физиката решава, че е много важна и иска да се намеси по-навътре от химията и да й натрие носа, да, ама не, двете се оказа, че си пасват идеално, приятелки, дружки си стават те.  Географията гледа отстрани и вече стяга куфарите, зима е, местим се на топло. Ядрената физика отчаяно се опитва да намери начин, решение, схема, метод за излизане от ситуацията,  но уви, тук важат законите на джунглата и останалите учебни предмети във Вселената. Мозъкът и Ядрената Физика се мъчат, агонизират, борят се, хапят, драскат, скимтят. Но вражеското нахлуване е много силно и нагло подкрепено и то от теб, предателство, измяна, банкрут.  Добре, спираме, почивка, маестро- музика, прожектор, фойерверки, фойерверки – Хореографията решава да влезе с танцова стъпка, нагнездява се в главата, в мозъка ти и е готова за шоу всеки ден, час, минута. Застанала е удобно, защото знае, че ще се задържи дълго там. Ядрената физика я предупреждава да научи и някоя друга меланхолична мелодия, например бавен и тъжен блус за двама, изпълняващ се соло. Всички са затаили дъх и се молят само да не дойде Биологията, че тогава вече си такова, таковата и работата става опечена. Аааа паника, паника, систем error.  Какво да кажа за Животновъдството, то е тежка наука, поне що се отнася за кравите, слагаме я тук, за да има и тежест в цялата тази ситуация. Тялото и главата като система работеща в тотален диссинхрон помежду си и в скрита и понякога открита война със съюзниците си. Но разбира се, няма такова животно, не си вирее на воля и не препуска из пътеките на реалния живот. То е измислено, илюзорно в по-голямата си част, затвор в по-малката реалност. За малко, за кратко, рядко. Та мисълта ми беше, че никаква я няма. В повечето случаи печели, не кой да е, ами негово величество Въображението, той тайничко и небрежничко манипулира целия отбор! Лилавичката крава Милка е чудесничка, все така хапваща шоколад в промишлени  количества, все на същите килограми, свободно и небрежно пасяща трева, напълно необезпокояващо из Швейцарските Алпи. Но си остава просто крава, която живее в телевизора.

А дали балансът не се постига след тоталното излизане от него и счупването на вестибуларния апарат и два три прешлена? Както и да е, ша ляля, нека полетим с парашута, преди да се спука балона. А, я виж, говореща гъба за чинии.

Демоните в теб са по-силни от демоните около теб. Само собствените ти демони те преследват и убиват. Само те могат да те наранят. Те живеят в теб и се хранят с теб.. от съвестта ти, от мисълта и от вината ти. Всичко се случва в главата ти. Ти го измисляш, ти му даваш живот.  Ти си най-големият си съдник и най-големият си враг. За какво съжаляваш днес, какво те преследва с години? Бягаш, игнорираш, но те се връщат, те винаги са зад гърба ти, дебнат те и използват всеки момент на слабост, за да напомнят за себе си.  Зариваш надълбоко, но то е там и те човърка. Излиза, изригва. Преследва те, криеш се, гони те. Но не можеш да избягаш от себе си. Недей, няма смисъл.. Пусни ги и ги приеми свободно. Прости на себе си. Освободи се. Говори с тях, за да чуеш себе си. Изповядай се пред човека, към когото чувстваш вина. Кармата си е карма. Рано или късно те настига и колкото по-късно, толкова повече боли.

Съвестта като въпрос на гледна точка. На кого искаш да простиш, кой искаш да ти прости? Кои са твоите демони, кой те преследва? Готов ли си да се изправиш срещу тях, готов ли си да се бориш? Готов ли си да се изправиш и да видиш себе си? Тази битка е най-трудна, тя е в основата и е началото на всички останали. Води я всеки ден, игра на смъртта, нека свърши накрая.

Сънувах, че съм буден.

Знам колко е ужасно да попаднеш в нечий сценарий, който е предварително измислен и заснет в главата му, а ти дори не си си пуснал телевизора. Хората имат очаквания, които прожектират върху и чрез теб, опитват се да осъществят желанията си, като в повечето случаи е без значение, чрез кой. Ти си герой, ти си измислен, теб те няма. Има я само твоята роля в тяхната пиеса.
И едва след няколко незавършени сценарии и няколко страшни филма, човек се научава. Той знае какво иска и той чака, Той не притиска, не пришпорва. Той знае, че хората са такива, каквито са и те не се променят генерално. Просто трябва да ги приемеш

Банишора, на метри от колата ми сладко, бяло, пухкаво нещо се втурва към краката ми и започва да мяука. 30 секунди по-късно вече съм клекнала на земята, а то се е настанило в скута ми и мърка. Не знам колко време седяхме така, ама реших, че е крайно време да се разделим, след като усетих, …