Ако родителите знаеха, какви ще бъдат децата им в момента, в който ги кръщават, какво ли име щяха да изберат вашите? Аз подозирам, че нашите сигурно щяха да изберат “Неадекватност”. На галено щяха да ми казват “Не”, нещо, което и без това някак си ми пасва чудесничко.
Иска ми се да напиша, че се шегувам и всъщност често имам проблясъци, аз съм Кристина, млада, разумна и адекватна жена, ноо в дни като днешния съм Не, просто Не 

– забравете алармата от предния ден включена и си легнете възможно най-късно в събота вечер
– започнете чат с индиец от съпорта на Netflix, който да се развие до 50 минутно спорене и опъване на всички нервички и неврончета
– в разгара на ожесточения чат си пуснете второ кафе, без да пъхнете капсулата докрай. Чува се странно пукане, надигнете поглед, за да видите какво става и усетете горещите пръски вода в очите си и върху дисплея на телефона
– аауч
– пъхнете докрай същата капсула и направете втори опит, абстрахирайки се от течащата вода от машината
– след като установите, че машината пуска равно количество кафе и вода от всички възможни изходи, спрете я, вдигнете я и почистете мазалото върху пералнята, тостера и пода
– аауч, още боли и смъди

Събуждане от строителен кран, за капак с мега схващането, защото някой пак е спал на дивана, последната капсула кафе пада зад пералнята, размазано авокадо по новата ти прическа, котидж сирене по чорапите, чехлите, пода… обещаващ старт, който вещае още по-обещаващ ден. Честит петък!

Автобус 204, най-дългата линия в София, доскоро частна. Возейки се достигаш Нирвана, пълен душевен мир и близост с всички хора около теб. Цяло лято е пълна идилия с литри пот, приятен аромат и псувни, климатик нямаше, но за сметка на това лятото беше доста горещо и прозорците не се отваряха. За допълнителен разкош и комфорт, съотношението малък-голям автобус беше 3:1, особено сутрешните и пиковите часове след работа. Meanwhile, “Освободете вратата, автобусът няма да тръгне” , повтаря dj-ят на repeat, модерен автобус, голям. И е септември, и е 12 градуса, и линията вече е държавна, и навън вали, и климатикът бичи на студено, и съм с усещане за менингит. Подозирам, че това е някаква демо версия на лЕто 2020. #hubavoe #glasuvaite

Заведение за хранене на плажа, питам къде е тоалетната, момичето ме вика на бара, за да ми даде КЛЮЧА. Слага нещо в ръката ми и аз тръгвам, тъй като нещото ми се стори много малко, решавам да погледна,в ръката си.. държах монета от 5 стотинки. За няколко секунди се замислих дали да се върна да питам, почувствах силно объркване, сценариите за символична сума, жетон, знак на заведението и тн, някак си не ми се връзваха. Предположих, че се е объркала: “Извинете, какво трябва да направя с това?” , последва мега изненаданият поглед с троснат глас ” е, как какво, това е Ключът, пъхаш в заключалката” , “ъъъ, ахаа, мерси” и започнах да се смея. Явно нивото ми на еволюция не е достигнало това равнище, инженерът в мен спи дълбок сън и блондинката е взела превес. Поне вече мога да имам собствен ключ 😀

Хубаво е да виждаш усмихнати, лъчезарни, нагласени и пременени жени по улиците. Иска ми се да ги срещам малко по-честичко. Мили дами, вярвайте повече в себе си, бъдете по-уверени, смели, красиви и използвайте суперсилите на същността си всеки ден. Обичайте себе си, чувствайте се добре в кожата си и бъдете щастливи! Да бъдеш жена е изкуство без край, вярвайте в него и го развивайте. 
И макар 8-ми март да е международен празник на независимата, успяла и самостоятелна жена. И най-модерната и силна такава има нужда от мъж, на когото да се опре и да се почувства слаба. В това изкривено време, момичета, нека позволяваме на мъжете да се грижат за нас, мъже, позволете ни да бъдем жени 🙂 все по-малко се срещат и от двата вида 🙂 Светът има нужда от повече супергерои 🙂 Честит празник! А пък аз като порасна искам да бъда като мама!