Чорапи
Има дни, в които всичко е наред.. има и такива, в които за 5 минути си удряш 4 пъти главата в един и същи прозорец. После излизаш и си купуваш.. 17 чифта чорапи. Въздухът в Банско е прекалено чист. Не помня да съм яла гъби вчера.
Личният блог на Криситина
Има дни, в които всичко е наред.. има и такива, в които за 5 минути си удряш 4 пъти главата в един и същи прозорец. После излизаш и си купуваш.. 17 чифта чорапи. Въздухът в Банско е прекалено чист. Не помня да съм яла гъби вчера.
“Здравейте, заповядайте на цирк” . Засмивам се и учтиво отказвам, как да му обясня, че от 30 години всекидневно “менажирам” такъв…
Предният път, когато установих, че мога да материализирам мислите си, беше, когато казах колко много ми се яде крем супичка от лещичка и 30 мин по-късно бях почерпена с нея. Е, този път е различно. Вчера се внедри в главата ми мисълта как за две години съм била мяукаща и драскаща пред вратата/асансьора без определен ключ само два пъти и че е леко притеснително, че скоро не съм имала кой знае какви домашни драми, но пък съм изчерпала вариациите и се успокоих. Първият път се бях прибрала от работа с бягане, беше през зимата, разбира се. Асансьорът не работеше, оказа се, че съм взела грешната връзка ключове, защо не.. и нямам ключ от междинната врата на етажа. Хазяйнът също няма, но това е многооо дълга история с много драми и обрати
Вторият път бързах за работа, спеше ми се много, не знайно как се озовах пред вратата без яке и чанта, с ключ оставен от вътрешната страна.. за добро или лошо, телефонът почти винаги ми е в ръката, та се обадих на брат ми да ме спасява. Минах метър, спестихме 60 лв за ключар, защото приложихме неизвестни до момента джигитски умения и отворихме вратата с .. карта
Днес вървя към нас, мечтая си за хубаво кафе, нямам търпение да си разгледам новата чанта, бъркам за ключа и нямаа чиип, избягал е някъде. Този път дори не успях да вляза във входа, от определена гледна точка, би могло да се нарече градация..
Тези дни се надявам в главата ми да се внедри мисълта как получавам билети за някое топло местенце с джобни за 1 месец…
Ако родителите знаеха, какви ще бъдат децата им в момента, в който ги кръщават, какво ли име щяха да изберат вашите? Аз подозирам, че нашите сигурно щяха да изберат “Неадекватност”. На галено щяха да ми казват “Не”, нещо, което и без това някак си ми пасва чудесничко.
Иска ми се да напиша, че се шегувам и всъщност често имам проблясъци, аз съм Кристина, млада, разумна и адекватна жена, ноо в дни като днешния съм Не, просто Не
– забравете алармата от предния ден включена и си легнете възможно най-късно в събота вечер
– започнете чат с индиец от съпорта на Netflix, който да се развие до 50 минутно спорене и опъване на всички нервички и неврончета
– в разгара на ожесточения чат си пуснете второ кафе, без да пъхнете капсулата докрай. Чува се странно пукане, надигнете поглед, за да видите какво става и усетете горещите пръски вода в очите си и върху дисплея на телефона
– аауч
– пъхнете докрай същата капсула и направете втори опит, абстрахирайки се от течащата вода от машината
– след като установите, че машината пуска равно количество кафе и вода от всички възможни изходи, спрете я, вдигнете я и почистете мазалото върху пералнята, тостера и пода
– аауч, още боли и смъди
Най-добре не правете това у дома си или ако все пак решите, моля прочетете внимателно инструкциите преди употреба!
Събуждане от строителен кран, за капак с мега схващането, защото някой пак е спал на дивана, последната капсула кафе пада зад пералнята, размазано авокадо по новата ти прическа, котидж сирене по чорапите, чехлите, пода… обещаващ старт, който вещае още по-обещаващ ден. Честит петък!
Когато баща ти ти каже, че не е могъл да заспи от преяждане, а майка ти, че си е спряла телефона, защото не й се говори, си обясняваш толкова много неща за себе си
Равносметки от Бъдни вечер:
– мога да меся питка, която да не може да се ползва за оръжие и да е вкусна
– баба и мама са най-добрите учители
– баща ми и аз винаги оставаме последни на масата, за да доядем и допием
– кучето ми яде кисели краставички..
– парата тотално капитолира при брат ми, трета година подред. Царувах твърде дълго явно
– винаги имаш място за домашна баклава, дори и шевовете на корема ти да са пред скъсване
– дънките ми са със здрави копчета
– “Сам вкъщи” е с доживотен лиценз
– не окапах първа покривката хохо
– не мога да правя картички, но пък много се старах
– когато си у дома, времето е спряло по най-приказния начин и винаги си дете, макар да спиш на дивана.
Весела Коледа! Бъдете живи и здрави. Последните години имам едно пожелание- да сме по-добри и да обичаме повече: себе си, семейство си, приятелите си, животните, не само по празниците. Времето прекарано с тях е най-скъпият подарък, който можем да дадем и получим!
Бързам към хладилника с разтопено масло в ръцете , спъвам се на идеално гладкия ламинат, политам, изпускам маслото на пода и се подхлъзвам на него. Забърсвам със салфетка и се правя, че нищо не е станало. Изоставам с графика, връщам се на котлона, бързам, последна палачинка, прасвам си главата в абсорбатора, в пристъп на яд и разсеяност, оставям пластмасовата четка за масло на тигана, разтапя се. Изгарям си ръката на тигана, отивам към мивката, ритам плика пълен с боклук, разсипва се, нещо потича, явно не съм си била допила бирата снощи.. почва да мирише на изгоряло.. последната палачинка напомня за себе си. Тръгвам за парцал към банята, бутам си колелото, връщам се с парцала, спъвам се в колелото. Басимус и динамиката. Кой каза, че 5-6 минути са кратко време?!
Автобус 204, най-дългата линия в София, доскоро частна. Возейки се достигаш Нирвана, пълен душевен мир и близост с всички хора около теб. Цяло лято е пълна идилия с литри пот, приятен аромат и псувни, климатик нямаше, но за сметка на това лятото беше доста горещо и прозорците не се отваряха. За допълнителен разкош и комфорт, съотношението малък-голям автобус беше 3:1, особено сутрешните и пиковите часове след работа. Meanwhile, “Освободете вратата, автобусът няма да тръгне” , повтаря dj-ят на repeat, модерен автобус, голям. И е септември, и е 12 градуса, и линията вече е държавна, и навън вали, и климатикът бичи на студено, и съм с усещане за менингит. Подозирам, че това е някаква демо версия на лЕто 2020. #hubavoe #glasuvaite