Skip to content

Queen Of Disaster

Личният блог на Криситина

  • Начало
  • Instagram

Градация?

17.12.2020

Предният път, когато установих, че мога да материализирам мислите си, беше, когато казах колко много ми се яде крем супичка от лещичка и 30 мин по-късно бях почерпена с нея. Е, този път е различно. Вчера се внедри в главата ми мисълта как за две години съм била мяукаща и драскаща пред вратата/асансьора без определен ключ само два пъти и че е леко притеснително, че скоро не съм имала кой знае какви домашни драми, но пък съм изчерпала вариациите и се успокоих. Първият път се бях прибрала от работа с бягане, беше през зимата, разбира се. Асансьорът не работеше, оказа се, че съм взела грешната връзка ключове, защо не.. и нямам ключ от междинната врата на етажа. Хазяйнът също няма, но това е многооо дълга история с много драми и обрати

Вторият път бързах за работа, спеше ми се много, не знайно как се озовах пред вратата без яке и чанта, с ключ оставен от вътрешната страна.. за добро или лошо, телефонът почти винаги ми е в ръката, та се обадих на брат ми да ме спасява. Минах метър, спестихме 60 лв за ключар, защото приложихме неизвестни до момента джигитски умения и отворихме вратата с .. карта 
Днес вървя към нас, мечтая си за хубаво кафе, нямам търпение да си разгледам новата чанта, бъркам за ключа и нямаа чиип, избягал е някъде. Този път дори не успях да вляза във входа, от определена гледна точка, би могло да се нарече градация.. 
Тези дни се надявам в главата ми да се внедри мисълта как получавам билети за някое топло местенце с джобни за 1 месец…

Просто Не

27.02.2020

Ако родителите знаеха, какви ще бъдат децата им в момента, в който ги кръщават, какво ли име щяха да изберат вашите? Аз подозирам, че нашите сигурно щяха да изберат “Неадекватност”. На галено щяха да ми казват “Не”, нещо, което и без това някак си ми пасва чудесничко.
Иска ми се да напиша, че се шегувам и всъщност често имам проблясъци, аз съм Кристина, млада, разумна и адекватна жена, ноо в дни като днешния съм Не, просто Не 

Безценна неделна сутрин Starter pack:

27.02.2020

– забравете алармата от предния ден включена и си легнете възможно най-късно в събота вечер
– започнете чат с индиец от съпорта на Netflix, който да се развие до 50 минутно спорене и опъване на всички нервички и неврончета
– в разгара на ожесточения чат си пуснете второ кафе, без да пъхнете капсулата докрай. Чува се странно пукане, надигнете поглед, за да видите какво става и усетете горещите пръски вода в очите си и върху дисплея на телефона
– аауч
– пъхнете докрай същата капсула и направете втори опит, абстрахирайки се от течащата вода от машината
– след като установите, че машината пуска равно количество кафе и вода от всички възможни изходи, спрете я, вдигнете я и почистете мазалото върху пералнята, тостера и пода
– аауч, още боли и смъди

Най-добре не правете това у дома си или ако все пак решите, моля прочетете внимателно инструкциите преди употреба!

Петък

10.02.2020

Събуждане от строителен кран, за капак с мега схващането, защото някой пак е спал на дивана, последната капсула кафе пада зад пералнята, размазано авокадо по новата ти прическа, котидж сирене по чорапите, чехлите, пода… обещаващ старт, който вещае още по-обещаващ ден. Честит петък!

Family goals

10.02.2020

Когато баща ти ти каже, че не е могъл да заспи от преяждане, а майка ти, че си е спряла телефона, защото не й се говори, си обясняваш толкова много неща за себе си  

Holidays.Family goals

10.02.2020

Равносметки от Бъдни вечер:
– мога да меся питка, която да не може да се ползва за оръжие и да е вкусна
– баба и мама са най-добрите учители
– баща ми и аз винаги оставаме последни на масата, за да доядем и допием
– кучето ми яде кисели краставички..
– парата тотално капитолира при брат ми, трета година подред. Царувах твърде дълго явно
– винаги имаш място за домашна баклава, дори и шевовете на корема ти да са пред скъсване
– дънките ми са със здрави копчета
– “Сам вкъщи” е с доживотен лиценз
– не окапах първа покривката хохо
– не мога да правя картички, но пък много се старах
– когато си у дома, времето е спряло по най-приказния начин и винаги си дете, макар да спиш на дивана.

Весела Коледа! Бъдете живи и здрави. Последните години имам едно пожелание- да сме по-добри и да обичаме повече: себе си, семейство си, приятелите си, животните, не само по празниците. Времето прекарано с тях е най-скъпият подарък, който можем да дадем и получим! 

5 минути

17.12.2020

Бързам към хладилника с разтопено масло в ръцете , спъвам се на идеално гладкия ламинат, политам, изпускам маслото на пода и се подхлъзвам на него. Забърсвам със салфетка и се правя, че нищо не е станало. Изоставам с графика, връщам се на котлона, бързам, последна палачинка, прасвам си главата в абсорбатора, в пристъп на яд и разсеяност, оставям пластмасовата четка за масло на тигана, разтапя се. Изгарям си ръката на тигана, отивам към мивката, ритам плика пълен с боклук, разсипва се, нещо потича, явно не съм си била допила бирата снощи.. почва да мирише на изгоряло.. последната палачинка напомня за себе си. Тръгвам за парцал към банята, бутам си колелото, връщам се с парцала, спъвам се в колелото. Басимус и динамиката. Кой каза, че 5-6 минути са кратко време?!

204 rulzzz

10.02.2020

Автобус 204, най-дългата линия в София, доскоро частна. Возейки се достигаш Нирвана, пълен душевен мир и близост с всички хора около теб. Цяло лято е пълна идилия с литри пот, приятен аромат и псувни, климатик нямаше, но за сметка на това лятото беше доста горещо и прозорците не се отваряха. За допълнителен разкош и комфорт, съотношението малък-голям автобус беше 3:1, особено сутрешните и пиковите часове след работа. Meanwhile, “Освободете вратата, автобусът няма да тръгне” , повтаря dj-ят на repeat, модерен автобус, голям. И е септември, и е 12 градуса, и линията вече е държавна, и навън вали, и климатикът бичи на студено, и съм с усещане за менингит. Подозирам, че това е някаква демо версия на лЕто 2020. #hubavoe #glasuvaite

Из поредицата Геният български:

10.02.2020

Заведение за хранене на плажа, питам къде е тоалетната, момичето ме вика на бара, за да ми даде КЛЮЧА. Слага нещо в ръката ми и аз тръгвам, тъй като нещото ми се стори много малко, решавам да погледна,в ръката си.. държах монета от 5 стотинки. За няколко секунди се замислих дали да се върна да питам, почувствах силно объркване, сценариите за символична сума, жетон, знак на заведението и тн, някак си не ми се връзваха. Предположих, че се е объркала: “Извинете, какво трябва да направя с това?” , последва мега изненаданият поглед с троснат глас ” е, как какво, това е Ключът, пъхаш в заключалката” , “ъъъ, ахаа, мерси” и започнах да се смея. Явно нивото ми на еволюция не е достигнало това равнище, инженерът в мен спи дълбок сън и блондинката е взела превес. Поне вече мога да имам собствен ключ 😀

Жена

17.12.2020

Хубаво е да виждаш усмихнати, лъчезарни, нагласени и пременени жени по улиците. Иска ми се да ги срещам малко по-честичко. Мили дами, вярвайте повече в себе си, бъдете по-уверени, смели, красиви и използвайте суперсилите на същността си всеки ден. Обичайте себе си, чувствайте се добре в кожата си и бъдете щастливи! Да бъдеш жена е изкуство без край, вярвайте в него и го развивайте. 
И макар 8-ми март да е международен празник на независимата, успяла и самостоятелна жена. И най-модерната и силна такава има нужда от мъж, на когото да се опре и да се почувства слаба. В това изкривено време, момичета, нека позволяваме на мъжете да се грижат за нас, мъже, позволете ни да бъдем жени 🙂 все по-малко се срещат и от двата вида 🙂 Светът има нужда от повече супергерои 🙂 Честит празник! А пък аз като порасна искам да бъда като мама!

Навигация

  • Previous
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • Next

Последни публикации

  • Женски истории
  • Илюзия
  • Из поредицата Котешки истории
  • Да обичаме по детски
  • Сутрешен крос

Категории

  • Daily issue
  • Stories
  • Travel
  • Лирично

RSS  Какво Научих Днес

  • Какво е Folding@Home
  • Как Норвегия рециклира 97% от пластмасовите бутилки
  • Коронавирус и икономическите последствия върху авио бизнеса
  • Коронавирус и влиянието върху околната среда
  • Трогващата история за едно изключение в лондонското метро

RSS  Пропътувано

  • Замръзнало Боянско езеро през зимата
  • На маратон в Истанбул през 2020
  • Кратка разходка и обяд в Меминген
  • Кратка разходка на Витоша: Княжево – Бялата вода – Тихия кът
  • Как да стигнем до Комините и Орлово гнездо на Витоша
© 2022 Queen Of Disaster | Powered by WordPress | Theme by MadeForWriters