Личният блог на Криситина
Събуждане от строителен кран, за капак с мега схващането, защото някой пак е спал на дивана, последната капсула кафе пада зад пералнята, размазано авокадо по новата ти прическа, котидж сирене по чорапите, чехлите, пода… обещаващ старт, който вещае още по-обещаващ ден. Честит петък!
Когато баща ти ти каже, че не е могъл да заспи от преяждане, а майка ти, че си е спряла телефона, защото не й се говори, си обясняваш толкова много неща за себе си 
Равносметки от Бъдни вечер:
– мога да меся питка, която да не може да се ползва за оръжие и да е вкусна
– баба и мама са най-добрите учители
– баща ми и аз винаги оставаме последни на масата, за да доядем и допием
– кучето ми яде кисели краставички..
– парата тотално капитолира при брат ми, трета година подред. Царувах твърде дълго явно
– винаги имаш място за домашна баклава, дори и шевовете на корема ти да са пред скъсване
– дънките ми са със здрави копчета
– “Сам вкъщи” е с доживотен лиценз
– не окапах първа покривката хохо
– не мога да правя картички, но пък много се старах
– когато си у дома, времето е спряло по най-приказния начин и винаги си дете, макар да спиш на дивана.
Весела Коледа! Бъдете живи и здрави. Последните години имам едно пожелание- да сме по-добри и да обичаме повече: себе си, семейство си, приятелите си, животните, не само по празниците. Времето прекарано с тях е най-скъпият подарък, който можем да дадем и получим!
Бързам към хладилника с разтопено масло в ръцете , спъвам се на идеално гладкия ламинат, политам, изпускам маслото на пода и се подхлъзвам на него. Забърсвам със салфетка и се правя, че нищо не е станало. Изоставам с графика, връщам се на котлона, бързам, последна палачинка, прасвам си главата в абсорбатора, в пристъп на яд и разсеяност, оставям пластмасовата четка за масло на тигана, разтапя се. Изгарям си ръката на тигана, отивам към мивката, ритам плика пълен с боклук, разсипва се, нещо потича, явно не съм си била допила бирата снощи.. почва да мирише на изгоряло.. последната палачинка напомня за себе си. Тръгвам за парцал към банята, бутам си колелото, връщам се с парцала, спъвам се в колелото. Басимус и динамиката. Кой каза, че 5-6 минути са кратко време?!
Автобус 204, най-дългата линия в София, доскоро частна. Возейки се достигаш Нирвана, пълен душевен мир и близост с всички хора около теб. Цяло лято е пълна идилия с литри пот, приятен аромат и псувни, климатик нямаше, но за сметка на това лятото беше доста горещо и прозорците не се отваряха. За допълнителен разкош и комфорт, съотношението малък-голям автобус беше 3:1, особено сутрешните и пиковите часове след работа. Meanwhile, “Освободете вратата, автобусът няма да тръгне” , повтаря dj-ят на repeat, модерен автобус, голям. И е септември, и е 12 градуса, и линията вече е държавна, и навън вали, и климатикът бичи на студено, и съм с усещане за менингит. Подозирам, че това е някаква демо версия на лЕто 2020. #hubavoe #glasuvaite
Заведение за хранене на плажа, питам къде е тоалетната, момичето ме вика на бара, за да ми даде КЛЮЧА. Слага нещо в ръката ми и аз тръгвам, тъй като нещото ми се стори много малко, решавам да погледна,в ръката си.. държах монета от 5 стотинки. За няколко секунди се замислих дали да се върна да питам, почувствах силно объркване, сценариите за символична сума, жетон, знак на заведението и тн, някак си не ми се връзваха. Предположих, че се е объркала: “Извинете, какво трябва да направя с това?” , последва мега изненаданият поглед с троснат глас ” е, как какво, това е Ключът, пъхаш в заключалката” , “ъъъ, ахаа, мерси” и започнах да се смея. Явно нивото ми на еволюция не е достигнало това равнище, инженерът в мен спи дълбок сън и блондинката е взела превес. Поне вече мога да имам собствен ключ 😀
Хубаво е да виждаш усмихнати, лъчезарни, нагласени и пременени жени по улиците. Иска ми се да ги срещам малко по-честичко. Мили дами, вярвайте повече в себе си, бъдете по-уверени, смели, красиви и използвайте суперсилите на същността си всеки ден. Обичайте себе си, чувствайте се добре в кожата си и бъдете щастливи! Да бъдеш жена е изкуство без край, вярвайте в него и го развивайте.
И макар 8-ми март да е международен празник на независимата, успяла и самостоятелна жена. И най-модерната и силна такава има нужда от мъж, на когото да се опре и да се почувства слаба. В това изкривено време, момичета, нека позволяваме на мъжете да се грижат за нас, мъже, позволете ни да бъдем жени 🙂 все по-малко се срещат и от двата вида 🙂 Светът има нужда от повече супергерои 🙂 Честит празник! А пък аз като порасна искам да бъда като мама!
След месец и малко на порции, днес беше крайно време неволно да се покажа в пълния си блясък и талант на курса по италиански. Сипвам си вода, бутам я. По време на урока една мн ритмична песен ми влезе в главата и неволно почнах да се клатя в ритъм. В следващия момент усещам, че някой ме гледа и изпадаме в див смях. Ще си ходим, взимам си якето и се врътвам, в следващия момент се чува “‘ауч” , закачалката е паднала върху колегата, че и италианското знаме е свалила по пътя с все пирона. Седим и си говорим, залитам и се блъскам в масата. “Пуснете Криси да си ходи преди да ни убие”. “Днес май не ти е ден”. Как да им обясня, че това си е най-обикновен ден
Разговор между мен и майка ми по телефона:
– Видя ли какво (ти) донесох?
– Да, защо си купила толкова много неща?
– Ми влезнах в два магазина и се увлякох, купих омекотители, няколко бутилки вино, сладко от кумкуат, ликьор от кумкуат, локум от кумкуат, малко бира и още няколко тъпотийки.. даже пари назаем взех, че ми свършиха
– Само не мога да разбера ти някоя лелка ли си или какво? Защо не си купуваш неща за теб като нормалните момичета
– Е, за мен де- храна и вино. Добре де и две чанти си купих първия ден
Добро утро, какво прекрасно утро. Алармата звъни, дежурното: какво става, коя съм, на коя планета съм?! Защото сутрин мразя да губя време за избор на дрехи, приготвям всичко от вечерта. Винаги изчислено до последната минута, но за да не закъснявам постоянно явно трябва да отделям 20 мин допълнително защото: обличам се, бримка, fuuck, май нямам друг здрав, чист, сух..10 мин по-късно имах поне 5 чорапогащи из тялото си- червен, зелен, жълт, дори шарен, само не черен и само не на краката си. Защо се опитвам, хОди си с дънки.. отивам до простора, кучето ми ме напада, сънен е и не ме позна. Намерих, fuck мокър е. Вече съм се изнервила на макс. Няма ми го и клина, край, нямам какво да облека?! Тръгвам с пижама, решено е. Ок де, ще търся дънки, алелуя – здрав, черен чорапогащник, какво прави там?! Whatever, става. Вече е 8:07 още не съм се гримирала: само ще кажа, че когато имаш по-малко от 6 мин за спирала и сенки, е по-добре да не го правиш. Макар и с известен риск някой да те пита да не би да си болна, защото изглеждаш потресаващо. Излизам, 8:20 е! Пускам си музика, да, ама не, за десети месец подред телефонът ми е спрян, защото всеки път забравям да го платя.. поглеждам се в една кола, леле мале, тази коса изглежда така все едно не е виждала гребен никога, за допълнителен разкош си легнах докато е още мокра..Its a kind of magic обаче, та даа 09:02 съм в офиса. Но аз не съм създадена да ставам рано, просто не мога да функционирам правилно. Добро утро, какво прекрасно утро!