Ден първи след Витоша 100 и първи изводи:

• еуфорията притъпява всякакви болки, но след нея си е таковало таковата
• къпането може да бъде вид изкуство с елементи на акробатика, по-абсурдно преживяване не бях имала. Ако нямах около 3 килограма кал върху мен, щях да се замисля дали искам да го правя
• не си ял нормална храна от часове, обаче дори не можеш да си поръчаш такава, защото не можеш да слезеш по стълбите да си я вземеш. Искам вкъщи, мама да се грижи за мен, хлъц 😀
• обаче е страхотно, че има добри хора, които ти носят храна и бира
• дори и половин бира, хубаво хапване, температура и около 30+ часа без сън, не мога да те накарат да заспиш, когато краката ти са удвоили размерите си
• когато си в безизходица, ставаш адски изобретателен 😀 сигурна съм, че така са направени велики открития 
• правило номер едно, ако нещо е на повече от една ръка разстояние, значи нямам нужда от него
• седиш в леглото си и цяла вечер разговаряш със себе си, по някое време и на глас, разбира се, не стигаш до отговори
• моментът, в който всячески се опитваш да вдигнеш крака си, с една ръка, с две, ни стаа, той умрял 😀 Осъзнаваш, че си безпомощен инвалид и почваш да се смееш, после плачеш, после се смееш и плачеш едновременно 
• озвучаването също е на ниво, съседите най-вероятно си мислят, че някой ми прилага китайски мъчения цял ден. 
• колкото повече мебели има в апартамента, толкова по-лесно е да се добереш до друга стая 😀 след третия път всичко е перфектно нагласено
• вратата като най-добрият ти приятел
• прекрасно е да имаш добри приятели, които ти носят лекарства, храна и ти готвят! 
• абсурдният момент, в който същите те подпират от двете страни, за да стигнеш до тоалетна
• пакетът грах като вторият ти най-добър приятел