Skip to content

Queen Of Disaster

Личният блог на Криситина

  • Начало
  • Instagram
  • Контакти

Money, money, money

17.12.2020

Last minute сутрин, as usual. Излизам от входа на бургия и включвам турбото, за да хвана задаващия се рейс. Минавам на пешеходната на магия, в последния момент виждам пред мен да проблясва червена банкнота. Замислям се, но в последния момент се навеждам и я взимам, 5 лева са си 5 лева. Обхваща ме лека еуфория, за първи път в живота си намирам пари, които не са паднали от някой до мен. Днес трябва да е еб.си денят! Мисля да пусна тото и да ходя на топло, че явно белите бродници ще емигрират при нас.

Късметче

10.02.2020

Last minute сутрин, as usual. Излизам от входа на бургия и включвам турбото, за да хвана задаващия се рейс. Минавам на пешеходната на магия, в последния момент виждам пред мен да проблясва червена банкнота. Замислям се, но в последния момент се навеждам и я взимам, 5 лева са си 5 лева. Обхваща ме лека еуфория, за първи път в живота си намирам пари, които не са паднали от някой до мен. Днес трябва да е еб.си денят! Мисля да пусна тото и да ходя на топло, че явно белите бродници ще емигрират при нас.

Грух, грух

10.02.2020

След като вчера закусих пържени филийки с мекички, обядвах пица и вечерях бира с пържени картофи. Набрала скорост, днес менюто включва голям бургер с шоколадов мъфин за десерт. Имах да си връщам килограми, е, вече нямам. НО пък днес си купих къси дънкови панталонки и пола за бягане, влезнах в размер XS. Този размер ми харесва, а и имам прекалено много дрехи в същия. Време е да кажа НЕ на прасето-звяр в мен и да го укротя за известно време. Взех кардинално решение, без никакво сладко, нищо тестено и нито капка бира за 2 седмици, с кратка пауза от 1 уикенд, след това продължаваме напред. В случай, че пътят не е осеян с много трупове . Споделям ви, за да си знаете, в моментите на абстиненция не отговарям за думите и действията си. Един ужасен експеримент с неочакван край.. be prepared

24 часа разлика

17.04.2019

Fourka, Halkidiki Великден, на плаж съм, сама съм, 25 градуса, усеща се като лято. Подухва лек вятър, чувам само морето, вълничките, които съвсем леко се разбиват в брега. Любимото синьо, любимият звук. Хора няма! Априлското слънце не е силно, перфектно е.. пълна идилия, докато случайно не заспиш. Будиш се и изведнъж вече е август, усеща се като 35 градуса и спане на закачалка. Така или иначе ще боли, решаваш просто да се обърнеш на другата страна и заспиваш пак, изгарянето също трябва да бъде равномерно.
Sofia, Bulgaria Великден ден 2, около 9 градуса, дъжд, усеща се като минус 2 и депресия. Изгорял си и всички те питат що си червен. Намираш си охлюв в салатата секунди преди да го изядеш, пускаш си печка, оправяш си багажа, кучето ти тича из коридора с горнището на банския в устата си. Пълна идилия, а утре в офиса.

Jet log

02.07.2018

Ден три в реалността, с усещане за недоспиване и хрема в носа. Jetlog-a ме е хванал здраво за гушата и не иска да пусне, сънят е мираж, а синките по краката се множат
като зайци през май.
Дните се познавали от сутринта, ама тази мисля, че беше приемлива. Само дето отново бях будна от преди изгрев, поне да се бях сетила, че
бих могла да го гледам. Но не искам да се поправя утре. Два бонбона Линд, колело, офис. Стартираме с технически бъг по румънски, искам да се съсредоточа, толкова много искам
усилията са неимоверни. Какво се обърка, как се озовах тук?! Това не съм аз, това не е моят живот. Сънувам, аз съм на остров. Общо взето всичко върви постаро му, тръгвам да
ставам със слушалки на врата, спъвам се в кабели,смея се сама, изпускам предмети. Наскоро установих, че наистина притежавам супер сила, мога да накарам предметите да
оживяват в ръцете ми.. е, днес явно бях решила да я практикувам на пълни обороти. Пия вода, тръгвам да оставям чашата на бюрото и после мъгла, не знам как стана, но
тая чаша направи салто, заклевам се, завъртя се във въздуха, успя да залее лаптопа ми, полата, обувките, стола, възглавничката на него и за финал пода.. след няколко секундно мълчание, колежките изпадат
в див смях, а аз гледам тъпо 😀 не знам защо продължават да ми задават въпроса “добре де, как успя”, все едно знам и все едно е търсен ефект. Поне 4 самосиндикални
рестарта на лаптопа, едно леко изпушване. Migration на пощата, четири пъти ми влизат в компютъра, не ставааа, още на втория IT-то ми написа, че днес имам много лош
късмет..мисля си, баси от къде знаеш?! Всъщност, ти ако знаеше..
накрая пощата ми блокира, а и с нея работната ми дейност. Носът ми тече като планинско поточе, гърлото ме боли и лека кашлица се прокрадва. Трябва си екзотика и това е.
Правя си чай, заливам си лаптопа за втори път. От тук нататък спрях да обръщам внимание на всичко, запомних само, че се омазах с храна и то защото колежката до мен
ми се смееше на мърморенето под нос, всъщност тя го правеше почти през целия ден, ударих си коляното на едно и също място буквално 4 пъти, залях си лаптопа още веднъж
и стана 6 часа. Ще ползвам асансьора, защото не съм сигурна точно как се стига до минус 3. Минахме партер и това нещо почна да се клатушка съмнително, тук може да се
каже, че извадих късмет, защото точно 2 секунди след като слезнах, токът спря. Намирах се на етаж минус 3, нямам карта за достъп, звънецът е на ток.. съответно не
мога да изляза, супер тъмно е. Болното ми въображение веднага почна да си представя как малко момичеце с дълга, права, черна коса, облечена в бяла, кална рокля излиза
от асансьора, носи оръфано плюшено мече и се движи бавно към мен, изпадам в лека паника. Оглеждам се и горе в ляво виждам светещо в зелено надписче “exit. Ураа,
отварям вратата и се качвам по стълбите, не знам по каква логика реших, че трябва да вляза през същата врата, през която излязох, но един етаж нагоре. Озовавам се в
същото положение, но на минус 2. Мърморя си под носа колко съм застреляна , стигам партера и излизам през emergency изхода, щото не ми се върти покрай цялата сграда
баси. Малоумните моменти от прибирането ще ги спеспя, само ще кажа, че най-вероятно още имам листа по косата и още поне 2 нови драскотини на краката. Вход, асансьор,
двете копчета светят, ясно, пак е развален тоя тАпак. Натискам няколко пъти, без резултат. Тръгвам по стълбите, вече съм изкачила един етаж и чувам как вратата на
асансьора се отваря, избеснявам, но не се връщам. Тъй като съм глууав инат, решавам да нося 15,16 килограмовото си колело до 5ти етаж, щото няма тоз смотаняк да си
прави шеги с мен. Гумите ми са абсурдно кални, оставям следи навсякъде, още на първи етаж маркирах стената, минавам покрай едно голямо цвете, което ааа на косъм да
падне. Ох, размина ми се, тъкмо си отдъхнах и се чува глухо туп. Второ цвете, на прозореца между двата
етажа, кой по дяволите слага цветя там?! Оставям колелото в нас, слизам с метла и лопата да си събера щетата. Милото розово мушкато, доста проскубам вид придоби след
срещата си с нас. По някакво чудо успях да не се спъна и разсипя всичко във входа, защото
все пак трябваше да го направя в банята ми. Трябва да сляза до домоуправителя, но след като се погледнах, реших, че няма да е зле първо да се изкъпя, цялата бях в кал.
Минавам покрай колелото, бутам го, пада, хвърчи кал навсякъде. Защо не го изкарах на терасата?! Гладна съм, нямам нито едно яйце в хладилника, нищичкоо. Решавам, че
след толкова малоумен ден ще ям Доминос. Все пак две седмици бях на ориз за закуска, обяд, вечеря и десерт.. трябва да има разнообразие,на море ходих, ще нося широки рокли.
Минавам пак покрай колелето, бутам го за втори път, този пък изкалях стената, бялата стена. Решава, че ще оправям малко багаж, защото е крайно време и защото холът ми
изглеждаше като магазин в разгара на Black Friday в Америка. Минавам покрай колелото, бутам го за трети път, този път ми е все тая, оставям го на земята. Пицата дойде, взимам
минути щастие. Продължавам с почистването, от половин час вече е спокойно, притеснително спокойно. Стигам до банята, изсипвам половината препарат в тоалетната, защото
не успявам да го отворя правилно. Всичко е изгубено, отказвам се, отворих си бира, седнах на терасата и се питам, ще има ли ден, в който няма да имам нито една синка и
ли драскотина на краката, ще има ли ден, в който няма да изпусна или бутна нито един предмет, в който ще съм адекватна и няма да се блъскам във всичко, покрай което
мина. Живота в нещата и нещата в живота. Това нещо звучеше далеч по-забавно в главата ми, вдъхновението ми заспя преждевременно.

Фуцк тхис схит

02.07.2018

Четвъртък, краят на работния ден, преобличам се в тоалетната на офиса, тъй като въздухът вече е една идея по-чист и може да ти докара само кашлица тип лека форма на бронхит, ще се прибирам до нас с бягане. По пътя овесените ядки с кисело мляко, които ядох за последно в офиса се бориха за независимост в стомаха ми. Спокойно, още малко. С небрежен конски тръс стигам до вкъщи. Влизам във входа, асансьорът не работи, ок, качвам се по стълбите, вратата на етажа е заключена, опитвам се да отворя, един, втори ключ, тц. Казвам си, че тъй като я отваря за първи път, може би не слагам правилно ключа.. ама пак не става. Ок, слизам пак долу, напичам се на копчетата на ансансьора, ни стаа. Звъня по телефона, питам какво става с ключа, кой е : “ок са си, там е и от вратата, пробвай пак” . Ок, качвам се пак, още 5 етажа нагоре, пробвам, въртя, обръщам, блъскам, тряскам, тц, не влиза. Слизам етаж по етаж, всички врати са отворени, разбира се., само скапаният ми етаж не. Междувременно натискам копчетата на асансьора, но не мърда и не свети, той умрял той. Добрее, на асансьора има лепенка с контакти, звъня на телефона за аварии, вдига ми дооста кисел мъж, обясних му какво е положението и той ми каза : “ок, ще минем утре”. Чакай, чакай, как така утре, аз не мога да се прибера?! “Съжалявам”.Благодарих му за помощта, избеснях и затворих телефона.
Идва съседка, питам я от кой етаж е, не беше от моя, но пък ми показа къде живее домоуправителят. Разбира се, него го нямаше, каква изненада. Хубавото е, че тя ме успокои с това, че така или иначе той ключ от етажите няма, но пък можел да звънне на техниците, аха.. добре, аз понеже не звънях вече 😀 Слизам и почвам да звъня на всички звънци на моя етаж, няма никой в къщи, колко удобничко. Звъня пак на милия техник: “Здравеейте, пак съм аз”, мълчание “да, кажете” , добре де, какво ви е на вас работното време, не може ли да пратите човек, спешно е , ” Аз съм дежурен на аварии, демек заседнали хора” , ахаа, значи сте на работа, супер, “Вие сте пред асансьора”, да речем, че съм вътре, никой няма да разбере, не мога да се прибера, “използвайте стълбите” , чудесна идея, но нямам ключ от етажа. ‘Е, аз ако дойда, кой ще ме пусне по етажите като са заключени”, всички останали за отворени, само моят е заключен. Следва няколко секунди мълчание, “добре де, къде ще спите” , ами не знам, ще трябва да намеря (драматичен глас, само фоновата музика ми липсваше) “Как може да нямате ключ от етажа, ами ако стане пожар?! Не може да се ползва асансьорът тогава”, добре, че няма. Meanwhile, Приятелката ми, която преди това живееше в апартамента, успя да се свърже с едната от съседките (нямаше идея как се казва и преглеждаше целия си указател, стреляше на посоки) . Съседката обаче се оказа, че не била в София, каква изненада, другите съседи пък били в Чехия, примерно, а третата е с изключен телефон, ко праИме?! Вече си представях как звъня на шефа и му обяснявам, че не мога да отида на работа утре, защото.. ми нямам дрехи. Най-вероятно щях да се опитвам да му обясня докато се смея истерично и най-вероятно щеше учтиво да ме помоли да се тествам за наркотици и да му занеса резултатите. Та, опциите и вариантите рЕзко се изчерпаха. Качвам се пак горе, пак натискам копчета по етажите, заговарям непознати хора и ги питам от кой етаж са, какви ключове имат и да, като през цялото това време съм облечена в дрехите си за бягане- сигнално жълто с розово и шапка-презерватив на главата, потна и червена.. добре, че съм жена, иначе щяха да ме изгонят и набедят за психопат. Сред поредното безсмислено качване, пробване да отворя вратата с ключ отстрани напъхан и с.. личната ми карта, вече си представях как влизам с шут в нея или я блъскам докато не я счупя, съдейки обаче по моя богат опит, най-много щях да свърша със счупен или заклещен крак или нарязани ръце.. Чуваме се с техника пак, този път той ми звънна, да не повярва човек, станахме си близки, а и му бях казала, че ще се обадя пак хаха. Обясних му, че не мога да намеря решение и го помолих да изпратят някой, той небрежно реши да ми сподели, чеее този асансьор всъщност не се поддръжка, защото не е плащано отдавна за това и че реално, ако прати човек, от фирмата ще му се скарат. “Ама има ли къде да спиш наистина, ако има и няма да спиш на Централна гара в чакалнята, ми кажи” , как така не се поддържа, това е безумно?! Да, ще намеря къде да спя, но няма да мога да отида на работа, много ми е важно да се прибера. “Ох, добре, има един колега, който приключва смяната си в Бояна, на прибиране ще го помоля да мине, но не мога да гарантирам, че ще успее да го поправи. След малко ще ти се обадя”
Та дааа, съседката си включи телефона, но пък била на бар, ще се прибере след 2,3 часа. Хубавото е, че не била сигурна, че и нейният ключ ставал, не го пробвала. Стана ми тъпо за човека от фирмата и опитите, които правеше макар да не поддържат асансьора и той да работи “нелегално” както сам се изрази и му се обадих. Казах му, че ще пробваме със съседката и в краен случай, че викнем ключар. Ок, чакаме, вече наближава 21. Избесняла тръгвам към нашите, които слава Богу живеят на 10 минути от нас. В този момент осъзнавам колко добре се получи, че не си намерих квартира до офиса. Стигам, моля да не ми се задават въпроси, хващам Арес, който както винаги е полудял от радост, особено ме обича като съм потна, почнах да го мачкам и стискам малко да ми помине. Все пак не изключвам варианта, в който не успявам да се прибера и почвам да преглеждам инвентара в нас.. нито едно яке, няма обувки, само маратонките на мен и няколко забравени чифта в нас. Ок де, ама нямам дънки, имам само някакви нелепи рокли, нямам чорапогащник, нищо.. и яке нямам, намирам някакво странно елече сигурно от 10 клас, уж спортно, обаче не какво да е, а тъмно син лак.. не мога да отида в офиса. Добре, успокой се, влезни да си вземеш душ и после ще го мислиш. Та дааа, няма топла вода, защотооо сме на бойлер. Ми супер, ако случайно успея да се прибера, ще си легна в 2, защото косата ми прилича на палачинка с масло. Сядам и почвам да се смея, не успях да се разрева колкото и да бях бясна. В крайна сметка с Милото намерихме решение, ще спя у тях и ще ми даде някоя дрешка, по-добре с къси ръкави, рокля и ярко розово-лилави маратонки, отколкото с ветровка, клин и блуза на баба. Вярно, че работя във Fashion Days, но този стил мисля, че никой не би го оценил. Та даа, имате среща след 30 мин, баща ми ще ме кара, седим пред блока 40 мин след 30те, които минаха, студено ми е, кисела съм и кашлям като столичанин, който пуши от 30 години Червено Боро. Реших, че явно съм доста прецакана, а на девойката просто й се забавлява още. Лошо няма, не съм я псувала, ама изобщо. Най-накрая принцеса Лея се появява, часът наближава 12, прибрах се. Оказа се, че ключът от етажната врата е на другата връзка ключове, много удобно.
И така, разбира се хапнах, влезнах да си мия косата, сешоарът ми почна яко да мирише на изгоряло (вече няколко пъти спира и пука заплашително), реших, че не ми е ден и от съображения за сигурност, просто реших, че ще спя с мокра коса, тъкмо утре външният ми вид ще бъде в унисон с настроението. Минава 1 часа, допивам си виното и си лягам, беше един многооо дълъг ден

Коледа

17.12.2020

Коледа вкъщи. Мястото, където закусваш, обядваш и вечеряш с куче в скута. Будиш в 7 от драскане по вратата, опитваш се да си доспиш с Джак Ръсел  на главата, врата, корема… имаш втора сянка, която обаче е много по-хаплива и крадлива от първата- краде ти яденето, чорапите, чехлите, лукчетата, а когато понечиш да излезеш от вкъщи ти хапе маратонките и ръцете докато се опитваш да ги обуеш

Коледа вкъщи, мястото, където за закуска те посрещат с домашни мекици, а за обяд с бански суджуци, кървавица и червено вино. Където мама цял ден бди над капамата, а баба е умесила вкусна питка. Мястото, където с баща ти винаги оставате последни на масата, за да доядете всичко, а с брат ти си разменяте мили приказки относно килограмите си 😀

Коледа вкъщи, мястото, на което поредицата ти от некоординирани движения, действия, разляти чаши, петна и бели е толкова във вихъра си, че майка ти ти предлага да ти сложи храна в кутии и да ти поръча такси.

Всичко, което искам за Коледа е тези моменти да са си същите дълги години наред! А, и едно ново коляно, молА 😀 С главата вече свикнах. Весела Коледа, бъдете здрави, обичайте и бъдете обичани. Нека бъдем по-добри с близките си и със себе си не само по празниците!

Daily routines

18.12.2017

Сутрин. Кафе. Музика. Път.

Обед. Работа. Хора. Суета.

Вечер. Вино. Спокойствие. Тишина.

Сутрин. Свежест. Начало. Роса.

Обед. Храна. Ден. Рутина.

Вечер. Тъмно. Разходка. Самота.

Сутрин. Аз. Чакам. Бързам.

Обед. Те. Стигат. Сами.

Вечер. Ти. Търсиш. Чакаш. Търпеливо.

Сутрин, обед, вечер- красота, обич, топлина

Сутрин, обед, вечер- самота, болка, празнина

Ти и аз имаме ли си следобед? Ще те чакам в 2.

 

Meet me halfway

18.12.2017

Ще те чакам на кръстопътя на вселените. Между планета Лале и Галактика Епопея.  Моля, не закъснявай. Имаш цяла вечност.

 

Broken

18.12.2017

Счупеното е красиво, зад него стои някаква дълбочина

Счупеното е интересно, различно. Счупеното е загадка, пъзел. Счупеното е белег. Счупеното е цветно

Счупеното е пълно. Счупеното е крепост. Счупеното е реликва. Счупеното крехко. Счупеното е сила

Счупеното е сложно, трудно. Счупеното привлича счупено, но не винаги е негово отражение

Счупеното не е за всеки, счупеното е за ценители

Искаш да ровиш, търсиш и изследваш един непознат свят. Огледален на външния- красив и дълбок, скрит зад стъклата и белезите. Той ще се покаже и разкрие само, когато е готов. Въоръжи се с търпение, упоритост и любов.

Обаче счупеното може да бъде и празно, разпиляло и захвърлило частичките си на хиляди места. Докато накрая не останало нищо освен пустош и празнота. Понякога в дълбочината има само кално дъно и колкото и да ровиш там няма нищо. Там е студено и тъжно.

Внимавай кого искаш да залепиш. Можеш лошо да се порежеш. Внимавай в какво влагаш усилията и енергията ти, пази парченцата си.

Навигация

  • Previous
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • Next

Последни публикации

  • Сутрешен крос
  • Котешки истории 3
  • Понеделник
  • Котешки истории 2
  • Корона

Категории

  • Daily issue
  • Stories
  • Travel

RSS Какво Научих Днес

  • Какво е Folding@Home
  • Как Норвегия рециклира 97% от пластмасовите бутилки
  • Коронавирус и икономическите последствия върху авио бизнеса
  • Коронавирус и влиянието върху околната среда
  • Трогващата история за едно изключение в лондонското метро

RSS Пропътувано

  • На маратон в Истанбул през 2020
  • Кратка разходка и обяд в Меминген
  • Кратка разходка на Витоша: Княжево – Бялата вода – Тихия кът
  • Как да стигнем до Комините и Орлово гнездо на Витоша
  • Как да стигнем до Драгалевци
© 2021 Queen Of Disaster | Powered by WordPress | Theme by MadeForWriters