Skip to content

Queen Of Disaster

Личният блог на Криситина

  • Начало
  • Instagram

Meet me halfway

18.12.2017

Ще те чакам на кръстопътя на вселените. Между планета Лале и Галактика Епопея.  Моля, не закъснявай. Имаш цяла вечност.

 

Broken

18.12.2017

Счупеното е красиво, зад него стои някаква дълбочина

Счупеното е интересно, различно. Счупеното е загадка, пъзел. Счупеното е белег. Счупеното е цветно

Счупеното е пълно. Счупеното е крепост. Счупеното е реликва. Счупеното крехко. Счупеното е сила

Счупеното е сложно, трудно. Счупеното привлича счупено, но не винаги е негово отражение

Счупеното не е за всеки, счупеното е за ценители

Искаш да ровиш, търсиш и изследваш един непознат свят. Огледален на външния- красив и дълбок, скрит зад стъклата и белезите. Той ще се покаже и разкрие само, когато е готов. Въоръжи се с търпение, упоритост и любов.

Обаче счупеното може да бъде и празно, разпиляло и захвърлило частичките си на хиляди места. Докато накрая не останало нищо освен пустош и празнота. Понякога в дълбочината има само кално дъно и колкото и да ровиш там няма нищо. Там е студено и тъжно.

Внимавай кого искаш да залепиш. Можеш лошо да се порежеш. Внимавай в какво влагаш усилията и енергията ти, пази парченцата си.

Imagination goals

15.12.2017

То просто е като химия, физика, география, биология, хореография, ядрена физика и животновъдство наведнъж. Взрив от емоция, енергия и вятърни мелници. Изобщо нито те пита искаш ли, не искаш ли, готов ли си, миеш ли си зъбите в момента или броиш мухите по тавана. Бам, туп, тряс, влиза ти първо в тялото, разхожда се, първоначално само по повърхността- оставя аромат по кожата, Химията започва тук. После Физиката решава, че е много важна и иска да се намеси по-навътре от химията и да й натрие носа, да, ама не, двете се оказа, че си пасват идеално, приятелки, дружки си стават те.  Географията гледа отстрани и вече стяга куфарите, зима е, местим се на топло. Ядрената физика отчаяно се опитва да намери начин, решение, схема, метод за излизане от ситуацията,  но уви, тук важат законите на джунглата и останалите учебни предмети във Вселената. Мозъкът и Ядрената Физика се мъчат, агонизират, борят се, хапят, драскат, скимтят. Но вражеското нахлуване е много силно и нагло подкрепено и то от теб, предателство, измяна, банкрут.  Добре, спираме, почивка, маестро- музика, прожектор, фойерверки, фойерверки – Хореографията решава да влезе с танцова стъпка, нагнездява се в главата, в мозъка ти и е готова за шоу всеки ден, час, минута. Застанала е удобно, защото знае, че ще се задържи дълго там. Ядрената физика я предупреждава да научи и някоя друга меланхолична мелодия, например бавен и тъжен блус за двама, изпълняващ се соло. Всички са затаили дъх и се молят само да не дойде Биологията, че тогава вече си такова, таковата и работата става опечена. Аааа паника, паника, систем error.  Какво да кажа за Животновъдството, то е тежка наука, поне що се отнася за кравите, слагаме я тук, за да има и тежест в цялата тази ситуация. Тялото и главата като система работеща в тотален диссинхрон помежду си и в скрита и понякога открита война със съюзниците си. Но разбира се, няма такова животно, не си вирее на воля и не препуска из пътеките на реалния живот. То е измислено, илюзорно в по-голямата си част, затвор в по-малката реалност. За малко, за кратко, рядко. Та мисълта ми беше, че никаква я няма. В повечето случаи печели, не кой да е, ами негово величество Въображението, той тайничко и небрежничко манипулира целия отбор! Лилавичката крава Милка е чудесничка, все така хапваща шоколад в промишлени  количества, все на същите килограми, свободно и небрежно пасяща трева, напълно необезпокояващо из Швейцарските Алпи. Но си остава просто крава, която живее в телевизора.

А дали балансът не се постига след тоталното излизане от него и счупването на вестибуларния апарат и два три прешлена? Както и да е, ша ляля, нека полетим с парашута, преди да се спука балона. А, я виж, говореща гъба за чинии.

Game of death

06.11.2017

Демоните в теб са по-силни от демоните около теб. Само собствените ти демони те преследват и убиват. Само те могат да те наранят. Те живеят в теб и се хранят с теб.. от съвестта ти, от мисълта и от вината ти. Всичко се случва в главата ти. Ти го измисляш, ти му даваш живот.  Ти си най-големият си съдник и най-големият си враг. За какво съжаляваш днес, какво те преследва с години? Бягаш, игнорираш, но те се връщат, те винаги са зад гърба ти, дебнат те и използват всеки момент на слабост, за да напомнят за себе си.  Зариваш надълбоко, но то е там и те човърка. Излиза, изригва. Преследва те, криеш се, гони те. Но не можеш да избягаш от себе си. Недей, няма смисъл.. Пусни ги и ги приеми свободно. Прости на себе си. Освободи се. Говори с тях, за да чуеш себе си. Изповядай се пред човека, към когото чувстваш вина. Кармата си е карма. Рано или късно те настига и колкото по-късно, толкова повече боли.

Съвестта като въпрос на гледна точка. На кого искаш да простиш, кой искаш да ти прости? Кои са твоите демони, кой те преследва? Готов ли си да се изправиш срещу тях, готов ли си да се бориш? Готов ли си да се изправиш и да видиш себе си? Тази битка е най-трудна, тя е в основата и е началото на всички останали. Води я всеки ден, игра на смъртта, нека свърши накрая.

Буден

27.10.2017

Сънувах, че съм буден.

Знам колко е ужасно да попаднеш в нечий сценарий, който е предварително измислен и заснет в главата му, а ти дори не си си пуснал телевизора. Хората имат очаквания, които прожектират върху и чрез теб, опитват се да осъществят желанията си, като в повечето случаи е без значение, чрез кой. Ти си герой, ти си измислен, теб те няма. Има я само твоята роля в тяхната пиеса.
И едва след няколко незавършени сценарии и няколко страшни филма, човек се научава. Той знае какво иска и той чака, Той не притиска, не пришпорва. Той знае, че хората са такива, каквито са и те не се променят генерално. Просто трябва да ги приемеш

Will I survive?!

10.02.2020

Малко след 23 часа.. седя подпряна на парцала с чаша розе в другата ръка и размишлявам върху живота си. Имаше затишие, време беше за фурор. Гледам творението си, което все едно продължава да извира като кладенец. Не пипай уред, който не знаеш как работи, правило! Пускам пералня, звъня за инструкции по телефона, с първата всичко беше наред и самоуверено решавам да пусна втора с цели два парцала вътре. Тъй като доста време не чувах шум, реших, че в готова, повъртях разни копчета и вратичката се отвори, уляля почва да тече вода, паника, паника, затваряме. Не знам какво да правя, не искам да звъня пак, гениален план, ще сложа кофата под вратичката и водата ще тече право в нея.. да, ма не, в моята паралелна вселена може и да е възможно, ма в тази не беше. Единственото хубаво нещо е, че кухнята и коридора са с плочки..тази нощ ще бъде дълга.. искам наръчник “Как да оцелея като блондинка”, молА

Белушка Пухковска

27.10.2017

Банишора, на метри от колата ми сладко, бяло, пухкаво нещо се втурва към краката ми и започва да мяука. 30 секунди по-късно вече съм клекнала на земята, а то се е настанило в скута ми и мърка. Не знам колко време седяхме така, ама реших, че е крайно време да се разделим, след като усетих, …

Continue Reading

Първо

07.10.2017

Първото нещо, което идва в ума ти

Първата дума, която е на езика ти

Първият човек пред очите ти

 

Първият белег на сърцето ти

Първата любов в живота ти

Първото усещане в тялото ти

 

Първото изкушение в ръцете ти

Първата мечта от мечтите ти

Първият обратен завой

към

Първото пътешествие, последният на картата ти

 

06.10.2017 София, Бъкстон

 

Здравей :)

07.10.2017

Здравей, аз съм, искам да ти кажа, че ще ровя в душата ти. Ще я прелъстя нежно, бавно ще я галя с пръсти. Лист по лист, пласт под пласт, надолу и навътре. Събличам я, тя го иска, готова е. Вътре съм, слизам. Тук е малко тъмно, почакай. Имам нужда от светлина. Не бягай, няма страшно, тук съм.

Здравей, намерих път, ще го следвам. Тук няма знаци, нито правила. Усещам, че ще стигна някъде. Вървя в правилната посока, но се лутам, посрещни ме.

Здравей, пак съм аз, искам да ти кажа, че ще докосна сърцето ти. Ще вляза да го потърся, знам, че се крие там някъде. Чувам го, туп, туп – вика ме. Няма страшно, ще го пазя.

Здравей, виждам нещо отдавна заровено- покрито е с прах, кръпки и белези, още леко кърви. Спокойно, нося аптечка. Няма страшно, вече няма да го боли.

Здравей, отново аз, искам да ти кажа, че ще вляза в главата ти. Там отдавна няма никой, нали. Спокойно, знам как да си направя дом. Ще градя и строя, подреждам и творя. Настанявам се удобно, знам, че ще дойдеш. Искаш да остана.

Здравей, умът ти е готов за мен, стои и ме чака да се прибера. Не бързам, но ще дойда навреме.

Здравей, вече знаеш коя съм, искам да ти кажа, че ще прелъстя тялото ти. Докосвам го жадно и страстно, но бавно. Леко страхливо е, има много дрехи, студено му е, трепери. Спокойно, знам как да го спотля. Събличам го.

Здравей, готово е, само ме пожела. Стой, не мърдай, но ме гледай. Събличам се, не ме е страх, идвам. Красиво е, усещам как се сливаме. Две. Едно. Край…

Здравей, ние сме.. запомни ни.

Лятото

07.10.2017

Когато лятото си отива ме обзема тъга, особено, ако не съм му отдала нужното и не съм прекарала достатъчно време с него. Винаги се старая да го посещавам често в неговия дом- то никога не се задържа на едно  място. Домът му е на морето: Черно, Бяло, Егейско.. в планината, в парка, на басейна, в къщата на баба на село. То е там и ме чака, за да ми даде от топлината си, за да ме стопли, за да ми помогне да се освободя, да избягам за малко от проблемите и ежедневието. То го прави само и единствено, чрез това, че съществува, не иска и не търси нищо в замяна. Започва с топли майски утрини и завършва с хладни септемврийски нощи. И именно тогава ме обзема носталгия по отиващото си, към можелото и недостатъчното. Можех да ходя по-често до морето, можех да обикалям из планината вместо да правя нищо в къщи цял уикенд. Можех да ходя по-често да виждам баба. Можех да лежа в парка и да чета книга онзи следобед, през който бях тъжен в нас. .

Лято ни напомня за себе си всеки ден- маха през прозореца в офиса, показва ни снимки от новия си дом на екрана на компютъра, а когато се ядоса навън става адски топло, то иска да ни привлече вниманието и да ни накара да се спасим, да избягаме на сигурно място в някоя от къщите му. Но някой пак пусна климатика и изпуфтя каква адска жега е навън.

И вече е септември, и дните са по-къси, а сутрините и вечерите по-студени. Няма го усещането за топлота, очакването да се случи нещо хубаво, желанието за промяна. И отново идват можеше, исках, беше, отново е тъжно.. Кратко, не, не беше кратко, то винаги е достатъчно. Кратко е за тези, които все го чакат, а когато дойде не знаят какво да правят с него.

Краят на лятото, равносметки в живота. Той минава точно толкова бързо, колкото най-хубавия сезон. Усещаме как се изплъзва из между пръстите ни, там някъде между неизпълнените желания и  копнежи. Чувстваш се стар, нещо ти липсва. Всяка година едни и същи планове, едно и също чакане.

Нека следващото лято се гордее с нас, нека усети любовта ни. Нека този живот бъде сега- действам, правя и мога. Всичко е прекалено кратко, за да го прекарваме в тъга по изпуснатите моменти.

Изпращам това лято с такова усещане, не му дадох нужното, надявам се, че ще ми прости и ще ме чака- догодина, когато всичко ще е различно, само то ще е същото

 

 

Навигация

  • Previous
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • Next

Последни публикации

  • Из поредицата Котешки истории
  • Да обичаме по детски
  • Сутрешен крос
  • Котешки истории 3
  • Понеделник

Категории

  • Daily issue
  • Stories
  • Travel

RSS Какво Научих Днес

  • Какво е Folding@Home
  • Как Норвегия рециклира 97% от пластмасовите бутилки
  • Коронавирус и икономическите последствия върху авио бизнеса
  • Коронавирус и влиянието върху околната среда
  • Трогващата история за едно изключение в лондонското метро

RSS Пропътувано

  • Замръзнало Боянско езеро през зимата
  • На маратон в Истанбул през 2020
  • Кратка разходка и обяд в Меминген
  • Кратка разходка на Витоша: Княжево – Бялата вода – Тихия кът
  • Как да стигнем до Комините и Орлово гнездо на Витоша
© 2022 Queen Of Disaster | Powered by WordPress | Theme by MadeForWriters