Skip to content

Queen Of Disaster

Личният блог на Криситина

  • Начало
  • Instagram

Корфу mountain trail trip aka Голямата х.йня (Март 2017)

05.08.2017

00:00 вече 24.03.2017 потегляме от центъра на вселената, квартал Бъкстон. Червена кола на име Стойчо Королов, пасажери отбор Баджак (по-късно ще ги срещнем като Владайските принцеси, самодиви) и Ники Скока (по-късно известен като Големият Владаец) . Всичко изглежда повече от перфектно, половината пасажери в частност Тони Стрелата и аз – Криси Ламята, сме приятно подпийнали, все пак трябваше да уплътним времето до тръгване. Останалите двама, вторият, от които е Теди Времето са настроени на пътешествена вълна и не спират да говорят за всякакви екзотични места по света. Следваща спирка Shell-а след Владая. Там имаме среща със Захари Маратонецът , Сашко Таксито, Боби и Радо Гласа (част от древно Владайско племе, по-късно ще бъдат срещнати с племенните си прозвища). Не всички се познаваме, но племенната жрица Касандра разгада, че всъщност всички ние сме с корените на най-древния Владайски народ и затова връзката помежду ни стана така бърза и силна. Средната възраст по интелект на нашата скромна групичка може да се сравни с едно средно интелигентно 12 годишно дете. Кафе, храна, вино и потегляме. Пътуването беше проспано от полупияните пасажери, които показаха завидни пластични умения, успявайки да спят на поза кравайче часове наред. Обаче при мен зависимостта към Лукчетата се обади, събудих се и на следваща спирка на бензиностанция си купих. Всички сме на касата, без Тони, която разбира се спи. Опитвам се да отворя Лукчетата, за да предложа на останалите. Секунди по-късно трима от момчетата събират бонбоните от целия под 😀
(още…)

Continue Reading
Дъжд

Нека вали

03.08.2017

Все си мисля, че има нещо нередно в цялата тази работа. Чакам да завали дъжд и тръгвам от работа. Чадър нямам, с шарена рокля с преобладаващо бяло десен съм. Вървя си спокойно към спирката, хората бягат през глава и са се сгушили под нея като в буркан с лозови листенца. Така и така суха няма да стигна и решавам, че не искам да бъда лозов лист. На спирката имаше колеги от новия офис, поздравихме се. Усещах, че няколко човека ме гледат странно, но си мислих, че е защото съм единствената под дъжда. Една жена се подхилкваше… викам си тази пък какво иска 😀 качвам се в рейсчето за две спирки, говоря по телефона и не отразявам света. Слизам на Плиска, рейсът ще дойде след 6 минути, красота. На спирката е потоп, едно ледено нещо ме удря по врата, баш на изгорялото и така разбирам, че вече вали градушка. Един мъж малко над средната възраст идва при мен и ме пита кой е по-подгизнал, като единствените хора без чадър застанали смело под дъжда. Аз почвам да се смея. След малко идва пак и ме целува по ръката. Леко втрещена, започвам да се смея още повече и се чудя какво става. Казвам си, че просто е хахав като мен. В един прекрасен момент си обръщам главата леко назад и виждам как всъщност преобладаващото бяло от роклята ми е точно на Д-то, прозира зверски и далеч не бялото ми бельо се вижда. Нищо не подозираща останах втрещена и избухнах в смях. Но това пък обяснява всичко от първата спирка, но не и от втората, мъжът седеше пред мен и размазаната спирала на лицето ми 😀 рейсът идва и слава Богу е доста празен за този час. Тръгвам да си купувам билетче, едвам сдържайки смеха си, шофьорът ми даде едно продупчено бонус, явно съм изглеждала доста налудничаво. Залепих се до стената и не мръднах. Проверявам си телефона и виждам, че имам пропуснато повикване, супеер, набирам “леле добре, че се чуваме, супер смешно ми е” и пак се почва, не мога да спра. Дори не знам защо ми беше толкова смешно. “Успокои се, нищо не ти се разбира” 😀 На слизане реших да побързам, минах на пряко и се затичах, малко неприятно се получи с хлъзгането ми на калта точно до онази голяма локва.. за момент се върнах на Витоша 100 😀 важното е, че няма и 40 минути по-късно НЕ вали и е слънчево.

Ескалатор

Despacito

03.08.2017

Такаааа, в мола съм, чакам си реда пред банката, вътре има прилично количество хора, толкова съм се отнесла, че не съм се усетила как танцувам… и то на… Despacito. Явно в разгара на ритъма съм мръднала и напред, тъй като автоматичната врата се отвори. Хората изобщо не се обърнаха и аз изобщо не изглеждах объркана 😀 на тръгване не уцелих стъпалото на ескалатора, спънах се и се подпрях на четири лапи. Сега виждам на жълти петна, не знам дали има общо с психическото и физическото ми състояние.. ма айде вече да си ме прибират извънземните, че не се издържа на тази планета така 😀

Велоалея

За шофьорите и пешеходците с любоф

03.08.2017

Искам да ви запозная с няколко изчезнали от съвременния речник думи и словосъчетания: “велоалея” , “мигач” , “елементарна култура” , “огледала” , “възпитание” , заедно с тях се твърди, че са изчезнали и глаголи като “внимавам” , “оглеждам се” и “мисля” . Твърдението е, че с “еволюцията” на хората, мозъкът им закърнява, възприятията за реалност и заобикаляща среда намаляват и се губи реалната им преценка. Подобни аномалии се забелязват при индивиди от всякаква възраст с отличителни външни и вътрешни белези тип голямо самочувствие и уста.

Следва продължение.

Витоша 100

Ден първи след Витоша 100

03.08.2017

Ден първи след Витоша 100 и първи изводи:

  • еуфорията притъпява всякакви болки, но след нея си е таковало таковата
  • къпането може да бъде вид изкуство с елементи на акробатика, по-абсурдно преживяване не бях имала. Ако нямах около 3 килограма кал върху мен, щях да се замисля дали искам да го правя
  • не си ял нормална храна от часове, обаче дори не можеш да си поръчаш такава, защото не можеш да слезеш по стълбите да си я вземеш. Искам вкъщи, мама да се грижи за мен, хлъц 😀
  • обаче е страхотно, че има добри хора, които ти носят храна и бира
  • дори и половин бира, хубаво хапване, температура и около 30+ часа без сън, не мога да те накарат да заспиш, когато краката ти са удвоили размерите си
  • когато си в безизходица, ставаш адски изобретателен 😀 сигурна съм, че така са направени велики открития 
  • правило номер едно, ако нещо е на повече от една ръка разстояние, значи нямам нужда от него
  • седиш в леглото си и цяла вечер разговаряш със себе си, по някое време и на глас, разбира се, не стигаш до отговори
  • моментът, в който всячески се опитваш да вдигнеш крака си, с една ръка, с две, ни стаа, той умрял 😀 Осъзнаваш, че си безпомощен инвалид и почваш да се смееш, после плачеш, после се смееш и плачеш едновременно 
  • озвучаването също е на ниво, съседите най-вероятно си мислят, че някой ми прилага китайски мъчения цял ден. 
  • колкото повече мебели има в апартамента, толкова по-лесно е да се добереш до друга стая 😀 след третия път всичко е перфектно нагласено
  • вратата като най-добрият ти приятел
  • прекрасно е да имаш добри приятели, които ти носят лекарства, храна и ти готвят! 
  • абсурдният момент, в който същите те подпират от двете страни, за да стигнеш до тоалетна
  • пакетът грах като вторият ти най-добър приятел

След като компресите и противовъзпалителното леко започват да действат си мислиш, че всъщност би изтърпял отново целия този фарс, защото адреналинът и еуфорията са с пристрастяващ ефект! 😀

Прекрасен ден

01.06.2019

Будиш се в 7, събота е. Вали стабилно, няма да се тича. Не ти се спи, ма си лежиш. Вече всичко те боли и се чувстваш безполезен, насилваш се да станеш около 3,4 часа по-късно. Палиш колата, не ти се кара, нагласяш си страничното огледало 15 мин, накрая слизаш на дъжда удряш го и го нагласяш с ръка, защото бутонът очевидно е по-умен от теб. Отиваш на пазар с майка ти, слагаш лепенка от манго на връзка банани, блъскаш се с пълната количка на Била в собствената си кола. Пускаш си алармата. Оставяш количката и тръгваш, ма чадърът ти иска да остане с нея и те спира. Разпиляваш цял плик пресни картофи из колата, докато отворената ти чанта пада, ама и те са като живи и са мн бързи. Майка ти потвърждава, че каквото пипнеш оживява. Прибираш се, наместваш се удобно.. върху плик с домати.. безценно усещане, особено след като се донаместиш добре. Ами това е май засега, нямам търпение този ден да продължи, времето е прекрасно и се радвам, че станах от леглото!

Just one ordinary day

07.10.2017

Зима от едно време, сняг и паника върлуват из улиците. Начало 17:55 край около 20:15. Гениален план- метро и трамвай, най-сигурният транспорт в това време. По пътя с Ипси си говорим за времето и колко хубаво би било да си котка само за зимата, за красивия и блестящ сняг, за това как ще сме ние …

Continue Reading

Dream on

10.02.2020

Вкъщи съм, завита съм с топло и меко одеало, в едната ръка държа чаша със супичка, а в другата книга. Арес е легнал на краката ми и ме топли, камината е запалена , мирише ми на портокали и лукчета. Утре не съм на работа, Коледа е, идилия… цял ден си мечтая за това, Но:

София, -1, усеща се като -9. Болна съм, студено ми е и имам температура. Чакам маршрутка вече 27 минути, защото ще дойде след малко и съм сигурна в това, бяхме 7, останахме 2. Важното е да си тъп и упорит.

Like human, like dog

10.02.2020

Прибирам се от работа, кучето ме посреща, доволно скача и върти опашка. Влизам си в стаята и какво да видя, нашето момче явно ми е отворило нощното шкафче и е решило да се позабавлява. На пода разпилени перлите от ружа ми, приятно замазани по килима, гъбичката и кутията са скъсани на малки парчета , два наръфани лака за нокти, една изядена очна линия, парфюм, крем за тяло… вече се замислям дали кучето е мъжко, отделно е набарал и Монополи-то, построил беше минимум 3 квартала и беше обрал банката, пари навсякъде. Кръвното ми рЕзко скача на 200 на 200, почвам да го гоня крещейки из апартамента, а гадината почна да се върти в кръг около масата и накрая се скри под леглото.. 

Навигация

  • Previous
  • 1
  • …
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7

Последни публикации

  • Щастие
  • Полярности
  • Женски истории
  • Илюзия
  • Из поредицата Котешки истории

Категории

  • Daily issue
  • Stories
  • Travel
  • Лирично

RSS  Какво Научих Днес

  • Какво е Folding@Home
  • Как Норвегия рециклира 97% от пластмасовите бутилки
  • Коронавирус и икономическите последствия върху авио бизнеса
  • Коронавирус и влиянието върху околната среда
  • Трогващата история за едно изключение в лондонското метро

RSS  Пропътувано

  • Замръзнало Боянско езеро през зимата
  • На маратон в Истанбул през 2020
  • Кратка разходка и обяд в Меминген
  • Кратка разходка на Витоша: Княжево – Бялата вода – Тихия кът
  • Как да стигнем до Комините и Орлово гнездо на Витоша
© 2023 Queen Of Disaster | Powered by WordPress | Theme by MadeForWriters