Зима от едно време, сняг и паника върлуват из улиците. Начало 17:55 край около 20:15. Гениален план- метро и трамвай, най-сигурният транспорт в това време. По пътя с Ипси си говорим за времето и колко хубаво би било да си котка само за зимата, за красивия и блестящ сняг, за това как ще сме ние …

Вкъщи съм, завита съм с топло и меко одеало, в едната ръка държа чаша със супичка, а в другата книга. Арес е легнал на краката ми и ме топли, камината е запалена , мирише ми на портокали и лукчета. Утре не съм на работа, Коледа е, идилия… цял ден си мечтая за това, Но:

София, -1, усеща се като -9. Болна съм, студено ми е и имам температура. Чакам маршрутка вече 27 минути, защото ще дойде след малко и съм сигурна в това, бяхме 7, останахме 2. Важното е да си тъп и упорит.

Прибирам се от работа, кучето ме посреща, доволно скача и върти опашка. Влизам си в стаята и какво да видя, нашето момче явно ми е отворило нощното шкафче и е решило да се позабавлява. На пода разпилени перлите от ружа ми, приятно замазани по килима, гъбичката и кутията са скъсани на малки парчета , два наръфани лака за нокти, една изядена очна линия, парфюм, крем за тяло… вече се замислям дали кучето е мъжко, отделно е набарал и Монополи-то, построил беше минимум 3 квартала и беше обрал банката, пари навсякъде. Кръвното ми рЕзко скача на 200 на 200, почвам да го гоня крещейки из апартамента, а гадината почна да се върти в кръг около масата и накрая се скри под леглото..