Queen Of Disaster

Личният блог на Криситина

Щастие

Да е топло, да е слънце, да съм тук, да съм жива. Да е синьо, да е свежо, да е безкрайно, да е красиво.

Да съм пясъчка, с аромат на море, вместо парфюм. Няма да нося нищо освен бански, без грим и излишна суета, само аз на брега.

Морска съм, сирена или пък вълна, все някога ще стигна до брега. Слънчева съм, нося топлина и с усмивки топля моята душа. Небето съм взела в очите си,  а нощем сънувам звезди.

Плаж, море, слънце през деня. Нощем- луна, звезди, мечти и красота.

Да е лято, само да е лято, искам топлина. Лятна съм и слънце нося в моята душа.

Полярности

Пълна празнота. Пустощ. Цветна самодостатъчност. Кухина с цветя. Красота в тъмнина. Болезнена искреност.

Егоистична критичност. Мазохистична безкрайност. Тъжна глобалност. Мъртва реалност.

Паралелен свят. Мултивселена. Разнообразна разрушителност. Силна внушителност.

Психика. Лудост. Смях. Тъга. Белязани сърца. Стара душа. Неволна вина.

Влиятелна невинност. Невидима самота. Безразлична емоционалност.

Слаба силност. Безопастна взривност. Наивна креативност.

Полярности. Зависимости. Контрасти… Многоточие..безкрай

Женски истории

Няма по-горда и самоуверена жена, от тази, която сама е разглобила, залепила и поправила счупено чекмедже😎😀

Илюзия

Никой не ме е докосвал така,
Никой не ме е гледал така,
Никой не ме е искал така,
тази страст в очите, ръцете, тялото
всеки допир, всеки поглед,
вдишваш ме и ме издишваш с всеки твои дъх
Сякаш искаш да докоснеш всеки един милиметър от тялото ми
и го правиш
Това неспирно желание за мен, което не угасва, ден след ден,
месец след месец..
Допирът на кожата, 
Устни в устни, сърце в сърце
Тяло в тяло, душа в душа
Отдавам се цяла.
В бестегловност съм,не мисля , не съществувам,
просто усещам и се сливам
Аз съм Жена, ти си Мъж. Това е.

Никой не ми е говорил така, 
Споделени емоции, мечти, страхове
Откровенност, доверие, смях
Времето е спряло, но никога не стига
Всеки миг е като първи, а последният 
чука на вратата
Крадем всеки момент, всяка секунда.

Никой не ме е обичал така. 
Всички мои недостатъци за теб са очарователни.
Обичаш ме в раните ни,
Лекуваш ги с любов, без да знаеш, че са там
Никой не ме е виждал така.
По-красива от кралица, 
По-снажна от самодива

Нашата приказка, в нашия измислен от нас самите свят.

Обичам те и аз те обичам, 
защото тази любов не може да съществува
Любов като на кино,
почти толкова нереална
Първата осъзната, последната невъзможна
Нима липсата на очаквания не ни прави способни да се отдадем и изгубим?
Нима това не е равностойно на самоунищожение и гибел?
Нима забраненото е най-хубаво и изкривява всички усещания и реалностти?
Кои сме ние след това? Как се съвземаме? Сппособни ли сме да се отдадем пак?
Можем ли да обичаме като в приказка, ако сме в реалния живот?

Из поредицата Котешки истории

Цял ден котката кретенее из апартамента тичайки след дълго, телено нещо си , то не бяха салта, надъхване, гонене, скачане. Сумти й, носи си я, мята си я, идилия. Звукът, който цялата тази забава генерира, разбира се, гали слуха ми, вдъхновява работния процес и кара всички неврони в тялото ми да ликуват. В моментите, в които става тихо, котката се върти тъпо и търси „играчката‘ си. Остатъкът от деня в сцени:

Сцена 1: Ровя с дълга линия под дивана да спася телчето. Забавата продължава.

Сцена 2: 10 минутно мяукане, скачане по вратите, тичане, пауза, качва се на климатика, аха да се заклещи, но стига и заспива на газовото котле.

Сцена 3: Ровя под хладилника със същата линия, два пъти през 15 минути.

Сцена 4: Седя си на стола, НЕ си мърдам краката, котката идва и ме хапе по глезена, ей така, от благодарност.

Сцена 5: Местя печката, отново имаме прекъсване на постановката.

Сцена 6: Седя на лаптопа, чувам шумкане, с периферията виждам котешка муцуна да се навира в пликчето с кекса ми. Котешката муцуна е свалена от масата, котешката муцуна си облизва лапата, явно е докопала нещо. Нищо, ще си го изям.

Сцена 7: Тишина, хммм. Надигам поглед, котешката муцуна облизва безнадзорен мъфин, оставен в отворена кутия на плота. Котешката муцуна е нашляпана и бързо й се приспа. Котешката муцуна заспива.

Сцена 8 : Вечерям, котешката муцуна ми мяука яростно, напада ме и ме хапе по краката. Котешката муцуна явно е ядосана, че няма сладичко за него. Котешката муцуна явно обича сладичко, на кой ли да се метне.. Котешката муцуна заминава командировка в коридора, давам му се и „играчката“

Сцена 9 : Котешката муцуна спа твърде дълго, будя го със звука на плъзгащо се по пода телче. Котешката муцуна го мързи, просна се по гръб на пода. Котешката муцуна бива мачкана по корема. Котешката муцуна хапе лошо, все по-често си мисля, че е дефектно кучеСлед малко си лягам с молитва за сън поне до 5:00 – 05:30, когато дежурната котешка симфония тип колят ме, мамо, бесят ме, се извие пред вратата ми, придружена с блъскане. Всичко зависи от среднощните забави с телчето 😃

Да обичаме по детски

Исках да порасна, светът на големите изглеждаше толкова вълнуващ в детските очи, жадни за знания. Е, пораснах, но с мечти за детството живея. Пораснали забравихме, че истината е в детските очи и най-чисто е детското сърце. Мечтая си да мога да обичам пак по детски,  непринудена, най-силна е тогава любовта, без страх, без излишни мисли, без усложнения. Да скачам на врата ти, всеки път, когато те видя, да ти давам половината си дъвка , да те мажа със сладолед и да се изчервявам всеки път, когато ми се усмихнеш. Само ти да знаеш тайните ми и аз да пазя твоите. Всичко е важно, въпрос на живот и смърт. И когато искам да те видя, просто идвам под прозореца ти и мятам камъче, когато си се сърдим, винаги вървим един срещу друг, независимо, че сме със скръстени ръце и гледаме лошо. Бързо ни минава, защото не знаем какво е то гордост, его и предразсъдъци. Знаем, че заедно винаги ще сме най-щастливи. Истинско и просто.

И нямам търпение да си изям закуската и да си изпия млякото, понякога в движение по стълбите, защото знам, че вече си отпред и ме чакаш. А знаеш, че като малка обичах всичко друго, но не и да ям. И на обяд се разделяме с лека носталгия, защото и двамата не обичаме да спим следобеден сън, но пък всеки  път се срещаме именно там, в сънищата. Мечтаехме си да бъдем големи, мислихме си, че любовта тогава е по-истинска и още по-красива, че в светът на големите всичко е пъти по-хубаво и силно, именно защото са големи.. Каква голяма детска заблуда.

И когато се смрачаваше, ти ме хващаше за ръка, няма страшно, тук съм. И винаги ме изпращаше до вратата, бореше се с всички чудовища по пътя към дома,  знаеше как да бъдеш герой. А в моите очи , най-смел и силен. Потъвахме в нашия свят, а вечер се измъквахме тайно и гледахме звездите.

Да обичам по детски сега си мечтая и отново да бъде онова момиче, което не се страхува да изглежда глупаво в очите на нейното момче. Защото как може да изглеждаш глупав в очи изпълнени с топлина. Мечтая си отново да ме държиш за ръка и когато е трудно да я стискаш още по-силно.

Свикнахме сами да се борим с чудовищата, а те живеят в нас. Страхуваме се да чувстваме, за да не бъдем наранени, не осъзнавайки, че именно така се нараняваме най-много. Научихме се да бъдем усмихнати лица с тъжни сърца. Научихме се да съществуваме, без да живеем. Научихме се да грабим с шепи, но материални неща и рядко се грижим за своята душа. Пораснах, но в мен още живее онова дете с наивни и смели мечти.

Сутрешен крос

Какъв е шансът бус на Еконт, дживещ се без шофьор, да се запъти срещу теб докато бягаш по алеята? За една прЕателка питам 😃

Котешки истории 3

Когато тази сутрин котката ме нападна, за да ми вземе барчето от ръката, разбрах, че нещата сериозно загрубяват. Това вече е война😀🐖🐈

Понеделник

Рядко изпадам в паника, но когато се случи, обикновено съм заклещена в рокля, на която съм решила да не смъквам ципа докрай. How is your Monday going? 😂

Котешки истории 2

Чувството да се събудиш в 2 чрез нощта, докато котката ти дъвче глезените- безценно. Толкова много ми хареса, че той реши да повтори упражнението в 4, 6 и 8, през равни интервали, да не свиквам с хубавото мн, мн. Не си мислете, че през останалото време не се е грижил за моето спокойствие и здрав сън, обърнатите прибори от сушилника, бутнатата решетка на скарата и голямата забава дето падна после с нея, скоковете върху главата и корема ми, тая завивка начии, мн е голяма и мн як шум издава като скача върху нея, борбата с невидимите чудовища, ресните на пердето, сблъците в прозореца докато се бори и оплита в тях и така нататък, и така нататък. Искам кана кафе веднага