Като типаж dog person, който цял живот е гледал и е залитал по кучета и като такъв, на когото котките, да речем, не са му били най-симпатичното нещо, преди 3 месеца взех гениалното решение да гледам, не какво да е, а именно котка. Шокът и изненадата за хората, които ме познават добре, беше не по-малък от моя Кризата настъпи още на ден едно, след като малкото около 33 дневно зверче, се навря във веригата на колелото ми (беше точно след смазка), омаза си цялата муцуна, козина и всичкото 4 лапи. В жалките си опити да го хвана, то бягаше като лудо из целия апартамент и оставяше малки, гадни, черни лапички навсякъдеее. Това топче косми се залепи за мен като пощенска марка още от този ден, вероятно ме мисли за понаедрялата и нетипично обезкосмена втора майка, не зная. Както и да е, преодоляхме този и още около 658696 хиляди моменти, емоционални мини сривове и истерични крясъци, сега искам да се концентрирам върху банята или по-точно нещата, с които се наложи да свикна и приема, докато съм там:- Вратата на банята винаги трябва да бъде отворена (неговата тоалетна също е там) . Ако искаш усамотение, проблемът си е лично твой. В началото явно все пак имаше нужда от малко време за адаптация, влизаше, сядаше, гледаше ме втренчено и следеше всяко едно мое движение. Докато си миех зъбите, сядаше до крака ми, чакаше, излизаше заедно с мен. С времето обаче смелостта и наглостта надделяха- към днешна дата, в момента, в който седна на тоалетната чиния, той сяда в мен и почва да мърка. Проблемът е, че това носи своите рискове, един път ми беше паднал кичур коса, който явно изглеждаше изключително привлекателно в неговите очи, че ми наби такава лапа с нокти- раздра ми двата клепача, носа и веждата.. щом тогава не го убих, значи има надежда и за двама ни. – Връзването на коса- първите 2 месеца, всичко беше наред, но след като със засилка и висок скок, ме нападна в гръб около 10 пъти, се научих да си връзвам косата обърната на една страна- едното око на огледалото, а с другото и с единия крак следя и се отбранявам. Да си призная, първият път, когато ми се метна на гърба, щях да получа инфаркт. – Късането на тоалетна хартия и боренето с плика, в който седи. През нощта, защо пък не, тече най-голямата забава. Освен заради шума от падащи предмети и буксуващи нокти, сутрин ми е идвало да го умъртвя като видя кочината, която е сътворил- цялата баня в хартийки, всичко, което може да се бутне е бутнато и разпиляно, хапано и плюто (след като ми глътна част от презрамката на нощницата, за последното не съм напълно сигурна)- И стигнахме до кулминацията- къпането. Хм, да си призная, първоначално ми се струваше малко крийпи, две очи да ме гледат втренчено докато се къпя, но свикнах и с това. Първоначално мяукаше на умряло, после видя, че явно не се давя или не знам и аз какво и спря. Първо сядаше пред душ кабината и си циклеше, после почна да се мести на тоалетната чиния, по едно време висеше на дръжката, понякога буташе с лапи, накрая се научи да седи горе на казанчето и вече имаме проблем. Първите дни, беше сладко, когато се обръщах с лице към него ми подаваше лапичка през стъклото, опитваше се да скача нагоре, но всеки път се пребиваше безобразно смешно, обикновено се приземяваше върху кошчето, което всеки път пада и той от ужас бяга като обезумял. Обаче тъй като това са плочки и често са мокри, яко буксува на едно място и е адски смешно. С всичко това се научих да живея, обаче от цялата работа, едно не мога да приема, днес докато се къпах, всичко беше по график, седеше си той на казанчето и чат, пат влизаше в контакт. През повечето време се къпя с лице към душа и съответно с гръб към котката. Чу се обичайното блъскане по стъклото, но без падането след това, усъмних се и се обърнах, а този звяр висеше с половината си тяло в душ кабината, над главата ми беше успял да се закрепи, но не успя да се набере докрай и падна по-епично от всякога. Ето това вече е стрес, с който отказвам да живея! Из Хрониките от живота ми с котка . Откъси от глава ‘Баня’