Бързам към хладилника с разтопено масло в ръцете , спъвам се на идеално гладкия ламинат, политам, изпускам маслото на пода и се подхлъзвам на него. Забърсвам със салфетка и се правя, че нищо не е станало. Изоставам с графика, връщам се на котлона, бързам, последна палачинка, прасвам си главата в абсорбатора, в пристъп на яд и разсеяност, оставям пластмасовата четка за масло на тигана, разтапя се. Изгарям си ръката на тигана, отивам към мивката, ритам плика пълен с боклук, разсипва се, нещо потича, явно не съм си била допила бирата снощи.. почва да мирише на изгоряло.. последната палачинка напомня за себе си. Тръгвам за парцал към банята, бутам си колелото, връщам се с парцала, спъвам се в колелото. Басимус и динамиката. Кой каза, че 5-6 минути са кратко време?!

Хубаво е да виждаш усмихнати, лъчезарни, нагласени и пременени жени по улиците. Иска ми се да ги срещам малко по-честичко. Мили дами, вярвайте повече в себе си, бъдете по-уверени, смели, красиви и използвайте суперсилите на същността си всеки ден. Обичайте себе си, чувствайте се добре в кожата си и бъдете щастливи! Да бъдеш жена е изкуство без край, вярвайте в него и го развивайте. 
И макар 8-ми март да е международен празник на независимата, успяла и самостоятелна жена. И най-модерната и силна такава има нужда от мъж, на когото да се опре и да се почувства слаба. В това изкривено време, момичета, нека позволяваме на мъжете да се грижат за нас, мъже, позволете ни да бъдем жени 🙂 все по-малко се срещат и от двата вида 🙂 Светът има нужда от повече супергерои 🙂 Честит празник! А пък аз като порасна искам да бъда като мама!

След месец и малко на порции, днес беше крайно време неволно да се покажа в пълния си блясък и талант на курса по италиански. Сипвам си вода, бутам я. По време на урока една мн ритмична песен ми влезе в главата и неволно почнах да се клатя в ритъм. В следващия момент усещам, че някой ме гледа и изпадаме в див смях. Ще си ходим, взимам си якето и се врътвам, в следващия момент се чува “‘ауч” , закачалката е паднала върху колегата, че и италианското знаме е свалила по пътя с все пирона. Седим и си говорим, залитам и се блъскам в масата. “Пуснете Криси да си ходи преди да ни убие”. “Днес май не ти е ден”. Как да им обясня, че това си е най-обикновен ден 

😀 из #spamвсекиден#нитоденбезистория

Разговор между мен и майка ми по телефона:
– Видя ли какво (ти) донесох?
– Да, защо си купила толкова много неща?
– Ми влезнах в два магазина и се увлякох, купих омекотители, няколко бутилки вино, сладко от кумкуат, ликьор от кумкуат, локум от кумкуат, малко бира и още няколко тъпотийки.. даже пари назаем взех, че ми свършиха 

– Само не мога да разбера ти някоя лелка ли си или какво? Защо не си купуваш неща за теб като нормалните момичета
– Е, за мен де- храна и вино. Добре де и две чанти си купих първия ден 

Добро утро, какво прекрасно утро. Алармата звъни, дежурното: какво става, коя съм, на коя планета съм?! Защото сутрин мразя да губя време за избор на дрехи, приготвям всичко от вечерта. Винаги изчислено до последната минута, но за да не закъснявам постоянно явно трябва да отделям 20 мин допълнително защото: обличам се, бримка, fuuck, май нямам друг здрав, чист, сух..10 мин по-късно имах поне 5 чорапогащи из тялото си- червен, зелен, жълт, дори шарен, само не черен и само не на краката си. Защо се опитвам, хОди си с дънки.. отивам до простора, кучето ми ме напада, сънен е и не ме позна. Намерих, fuck мокър е. Вече съм се изнервила на макс. Няма ми го и клина, край, нямам какво да облека?! Тръгвам с пижама, решено е. Ок де, ще търся дънки, алелуя – здрав, черен чорапогащник, какво прави там?! Whatever, става. Вече е 8:07 още не съм се гримирала: само ще кажа, че когато имаш по-малко от 6 мин за спирала и сенки, е по-добре да не го правиш. Макар и с известен риск някой да те пита да не би да си болна, защото изглеждаш потресаващо. Излизам, 8:20 е! Пускам си музика, да, ама не, за десети месец подред телефонът ми е спрян, защото всеки път забравям да го платя.. поглеждам се в една кола, леле мале, тази коса изглежда така все едно не е виждала гребен никога, за допълнителен разкош си легнах докато е още мокра..Its a kind of magic обаче, та даа 09:02 съм в офиса. Но аз не съм създадена да ставам рано, просто не мога да функционирам правилно. Добро утро, какво прекрасно утро!

След като вчера закусих пържени филийки с мекички, обядвах пица и вечерях бира с пържени картофи. Набрала скорост, днес менюто включва голям бургер с шоколадов мъфин за десерт. Имах да си връщам килограми, е, вече нямам 

НО пък днес си купих къси дънкови панталонки и пола за бягане, влезнах в размер XS. Този размер ми харесва, а и имам прекалено много дрехи в същия. Време е да кажа НЕ на прасето-звяр в мен и да го укротя за известно време. Взех кардинално решение, без никакво сладко, нищо тестено и нито капка бира за 2 седмици, с кратка пауза от 1 уикенд, след това продължаваме напред. В случай, че пътят не е осеян с много трупове 

😀 Споделям ви, за да си знаете, в моментите на абстиненция не отговарям за думите и действията си. Един ужасен експеримент с неочакван край.. be prepared 

Last minute сутрин, as usual. Излизам от входа на бургия и включвам турбото, за да хвана задаващия се рейс. Минавам на пешеходната на магия, в последния момент виждам пред мен да проблясва червена банкнота. Замислям се, но в последния момент се навеждам и я взимам, 5 лева са си 5 лева. Обхваща ме лека еуфория, за първи път в живота си намирам пари, които не са паднали от някой до мен. Днес трябва да е еб.си денят! Мисля да пусна тото и да ходя на топло, че явно белите бродници ще емигрират при нас.

Fourka, Halkidiki Великден, на плаж съм, сама съм, 25 градуса, усеща се като лято. Подухва лек вятър, чувам само морето, вълничките, които съвсем леко се разбиват в брега. Любимото синьо, любимият звук. Хора няма! Априлското слънце не е силно, перфектно е.. пълна идилия, докато случайно не заспиш. Будиш се и изведнъж вече е август, усеща се като 35 градуса и спане на закачалка. Така или иначе ще боли, решаваш просто да се обърнеш на другата страна и заспиваш пак, изгарянето също трябва да бъде равномерно.
Sofia, Bulgaria Великден ден 2, около 9 градуса, дъжд, усеща се като минус 2 и депресия. Изгорял си и всички те питат що си червен. Намираш си охлюв в салатата секунди преди да го изядеш, пускаш си печка, оправяш си багажа, кучето ти тича из коридора с горнището на банския в устата си. Пълна идилия, а утре в офиса.

Ден три в реалността, с усещане за недоспиване и хрема в носа. Jetlog-a ме е хванал здраво за гушата и не иска да пусне, сънят е мираж, а синките по краката се множат
като зайци през май.
Дните се познавали от сутринта, ама тази мисля, че беше приемлива. Само дето отново бях будна от преди изгрев, поне да се бях сетила, че
бих могла да го гледам. Но не искам да се поправя утре. Два бонбона Линд, колело, офис. Стартираме с технически бъг по румънски, искам да се съсредоточа, толкова много искам
усилията са неимоверни. Какво се обърка, как се озовах тук?! Това не съм аз, това не е моят живот. Сънувам, аз съм на остров. Общо взето всичко върви постаро му, тръгвам да
ставам със слушалки на врата, спъвам се в кабели,смея се сама, изпускам предмети. Наскоро установих, че наистина притежавам супер сила, мога да накарам предметите да
оживяват в ръцете ми.. е, днес явно бях решила да я практикувам на пълни обороти. Пия вода, тръгвам да оставям чашата на бюрото и после мъгла, не знам как стана, но
тая чаша направи салто, заклевам се, завъртя се във въздуха, успя да залее лаптопа ми, полата, обувките, стола, възглавничката на него и за финал пода.. след няколко секундно мълчание, колежките изпадат
в див смях, а аз гледам тъпо 😀 не знам защо продължават да ми задават въпроса “добре де, как успя”, все едно знам и все едно е търсен ефект. Поне 4 самосиндикални
рестарта на лаптопа, едно леко изпушване. Migration на пощата, четири пъти ми влизат в компютъра, не ставааа, още на втория IT-то ми написа, че днес имам много лош
късмет..мисля си, баси от къде знаеш?! Всъщност, ти ако знаеше..
накрая пощата ми блокира, а и с нея работната ми дейност. Носът ми тече като планинско поточе, гърлото ме боли и лека кашлица се прокрадва. Трябва си екзотика и това е.
Правя си чай, заливам си лаптопа за втори път. От тук нататък спрях да обръщам внимание на всичко, запомних само, че се омазах с храна и то защото колежката до мен
ми се смееше на мърморенето под нос, всъщност тя го правеше почти през целия ден, ударих си коляното на едно и също място буквално 4 пъти, залях си лаптопа още веднъж
и стана 6 часа. Ще ползвам асансьора, защото не съм сигурна точно как се стига до минус 3. Минахме партер и това нещо почна да се клатушка съмнително, тук може да се
каже, че извадих късмет, защото точно 2 секунди след като слезнах, токът спря. Намирах се на етаж минус 3, нямам карта за достъп, звънецът е на ток.. съответно не
мога да изляза, супер тъмно е. Болното ми въображение веднага почна да си представя как малко момичеце с дълга, права, черна коса, облечена в бяла, кална рокля излиза
от асансьора, носи оръфано плюшено мече и се движи бавно към мен, изпадам в лека паника. Оглеждам се и горе в ляво виждам светещо в зелено надписче “exit. Ураа,
отварям вратата и се качвам по стълбите, не знам по каква логика реших, че трябва да вляза през същата врата, през която излязох, но един етаж нагоре. Озовавам се в
същото положение, но на минус 2. Мърморя си под носа колко съм застреляна , стигам партера и излизам през emergency изхода, щото не ми се върти покрай цялата сграда
баси. Малоумните моменти от прибирането ще ги спеспя, само ще кажа, че най-вероятно още имам листа по косата и още поне 2 нови драскотини на краката. Вход, асансьор,
двете копчета светят, ясно, пак е развален тоя тАпак. Натискам няколко пъти, без резултат. Тръгвам по стълбите, вече съм изкачила един етаж и чувам как вратата на
асансьора се отваря, избеснявам, но не се връщам. Тъй като съм глууав инат, решавам да нося 15,16 килограмовото си колело до 5ти етаж, щото няма тоз смотаняк да си
прави шеги с мен. Гумите ми са абсурдно кални, оставям следи навсякъде, още на първи етаж маркирах стената, минавам покрай едно голямо цвете, което ааа на косъм да
падне. Ох, размина ми се, тъкмо си отдъхнах и се чува глухо туп. Второ цвете, на прозореца между двата
етажа, кой по дяволите слага цветя там?! Оставям колелото в нас, слизам с метла и лопата да си събера щетата. Милото розово мушкато, доста проскубам вид придоби след
срещата си с нас. По някакво чудо успях да не се спъна и разсипя всичко във входа, защото
все пак трябваше да го направя в банята ми. Трябва да сляза до домоуправителя, но след като се погледнах, реших, че няма да е зле първо да се изкъпя, цялата бях в кал.
Минавам покрай колелото, бутам го, пада, хвърчи кал навсякъде. Защо не го изкарах на терасата?! Гладна съм, нямам нито едно яйце в хладилника, нищичкоо. Решавам, че
след толкова малоумен ден ще ям Доминос. Все пак две седмици бях на ориз за закуска, обяд, вечеря и десерт.. трябва да има разнообразие,на море ходих, ще нося широки рокли.
Минавам пак покрай колелето, бутам го за втори път, този пък изкалях стената, бялата стена. Решава, че ще оправям малко багаж, защото е крайно време и защото холът ми
изглеждаше като магазин в разгара на Black Friday в Америка. Минавам покрай колелото, бутам го за трети път, този път ми е все тая, оставям го на земята. Пицата дойде, взимам
минути щастие. Продължавам с почистването, от половин час вече е спокойно, притеснително спокойно. Стигам до банята, изсипвам половината препарат в тоалетната, защото
не успявам да го отворя правилно. Всичко е изгубено, отказвам се, отворих си бира, седнах на терасата и се питам, ще има ли ден, в който няма да имам нито една синка и
ли драскотина на краката, ще има ли ден, в който няма да изпусна или бутна нито един предмет, в който ще съм адекватна и няма да се блъскам във всичко, покрай което
мина. Живота в нещата и нещата в живота. Това нещо звучеше далеч по-забавно в главата ми, вдъхновението ми заспя преждевременно.